Климатичните промени не само застрашават здравето на планетата, те
влияят и на човешкото поведение, каза в интервю за БТА д-р Зорница
Спасова от Националния център по обществено здраве и анализи.
/
iStock
В интервюто Спасова посочи, че тенденциите на повишаване на
температурите в световен мащаб не само влияят върху природата, но –
както показват международни проучвания, са пряко свързани с
нарастването на агресията и случаите на насилие в семейството.
Каква е връзката между повишаването на температурите и увеличението на домашното насилие?
- Горещините правят хората по-агресивни. Това вече е научен факт.
Връзката между жегата и насилието е установена още през XIX век с
формулирания т.нар. „термичен закон в криминалистиката“, според който
престъпленията срещу личността достигат максимум през лятото, а тези
срещу имуществото – през зимата.
Има ли емпирични доказателства за тази връзка?
- Да. Ново проучване на ООН в рамките на инициативата
„Spotlight“ предупреждава, че “всяко покачване на глобалната температура
с 1 градус поЦелзий е свързано с 4,7% увеличение на насилието от
интимния партньор. При сценарий със затопляне с 2 градуса, 40 млн.
повече жени и момичета вероятно ще бъдат жертва на домашно насилие всяка
година до 2090 г. А при сценарий с 3,5 градуса, този брой се увеличава
повече от 2 пъти.
Също така испански изследователи от Института по обществено здраве
анализираха данни за периода от 1 май до 30 септември за годините между
2008–2016 г. в Мадрид. Те откриват, че горещите вълни са свързани с
увеличаване на случаите на насилие. Рискът от фемицид, преднамерено
убийство на жени заради тяхната полова принадлежност, нараства 3 дни
след горещата вълна, броят на полицейските сигнали – 1 ден след нея, а
обажданията на телефонни линии за помощ – след 5 дни. Данните показват
до 28% увеличение на фемицидите по време на горещи вълни.
Можем ли климатичните промени да разглеждаме като допълнителен рисков фактор за домашно насилие?
- Определено. Климатичните промени засилват социалния и икономическия
стрес, който е основна причина за нарастването на насилието срещу жени и
момичета. Прогнозите показват, че това може да доведе до 10% ръст на
насилието до края на века. Обедняване, безработица, загуба на реколти,
инфлация, влошено здраве – всички те са свързани с климатичните промени и
повишават напрежението в дома. Последиците обикновено се поемат от
по-слабите членове – жените, децата и възрастните хора.
Има ли доказателства, че жегата влияе върху агресията и в други среди, извън домашната?
- Да. Дори в затворите, където условията са еднакви за всички,
горещите дни увеличават агресията с 18%. Жегата влияе не само върху
насочването на гнева към другите, но и към себе си – има по-висок риск
от самоубийство в по-горещите дни. Изследванията показват, че някои хора
са по-гневни и избухват по-често, когато им е горещо.
Могат ли институциите да съчетаят борбата с климатичните последствия и превенцията на домашното насилие?
- Засега малко държави официално признават връзката между климата и
насилието в стратегическите си документи. Проблемът тепърва се осмисля.
Според мен е нужно Министерството на вътрешните работи (МВР),
Министерството на околната среда и водите (МОСВ), здравните власти и
неправителственият сектор да работят заедно срещу горещите вълни.
Логично е – ако се справим с жегите, ще намалее и насилието.
Как климатичните промени влияят върху културните норми, свързани с насилието?
- Мнозинството жертви на домашно насилие са жени. Властта и
икономическите ресурси от векове са предимно съсредоточени в ръцете на
мъжете. Ако приемем патриархата като културна норма, то той често
изостря негативното въздействие на изменението на климата върху жените и
маргинализираните групи. Жените понасят по-голямата тежест от
домакинската работа, включително събирането на вода, грижите за деца и
възрастни, особено по време на климатични бедствия като суши или
наводнения.
Освен това жените имат ограничен достъп до ресурси. Патриархалните
общества често ограничават достъпа на жените до земя, кредити и
правомощия за вземане на решения, което възпрепятства способността им да
се адаптират към изменението на климата. Също така, климатичните
промени се отразяват различно върху здравето на мъжете и жените, като
жените са по-засегнати.
Не на последно място, жените често са и изключени от вземането на
решения в климатичната политика, което води до решения, които не
отговарят на техните нужди и уязвимости.
Има ли събрани данни за България?
- Последните данни за домашно насилие у нас са отпреди 20 години и са
събирани от фондация „Асоциация Анимус“. България все още няма
национален координатор по въпросите на пола и климатичните промени към
Рамковата конвенция на ООН.
Кои данни и методи биха могли да послужат за проследяване на ефекта на климатичните промени върху домашното насилие?
- От контактите ми с неправителствени организации, които работят по
въпросите на пола, знам, че събирането на статистически данни за
случаите на домашно насилие в България е изключително затруднено. По мои
наблюдения, значителна част от информацията се извлича от медийни
публикации. Вероятно частични данни се събират и от Министерството на
вътрешните работи, не мога да кажа със сигурност доколко са публично
достъпни.
Допълнително затруднение представляват и метеорологичните данни,
които в много случаи не са със свободен достъп, а често са платени. От
тази гледна точка у нас е изключително трудно да се провеждат
представителни и научно обосновани изследвания върху връзката между
климатичните промени и домашното насилие. Така проблемът остава в голяма
степен неясен, негласен и недостатъчно третиран на политическо и
институционално ниво.
Какви добри практики от други държави могат да бъдат приложени у нас?
- Сред добрите международни практики за интегриране на
равнопоставеността между половете в климатичната политика се открояват
признаването, че климатичните промени засягат по различен начин жените и
мъжете, както и осигуряването на участие на жените във вземането на
решения. Това включва събиране на данни, разпределени по пол, справяне с
основните причини за половото неравенство и активно насърчаване на
участието на жените в мерките за адаптация и смекчаване на последиците
от климатичните промени.
До този момент България няма национален координатор по въпросите на
пола и климатичните промени към Рамковата конвенция на ООН за изменение
на климата. По мои наблюдения поне две неправителствени организации,
работещи в сферата на равнопоставеността и феминизма, проявяват активен
интерес към тази тема.
Зорница Спасова е доктор по климатология в Софийския университет
''Св. Климент Охридски''. Тя е главен асистент в Националния център по
обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването. Д-р
Зорница Спасова участва като експерт при изготвянето на Плана за
действие за устойчива енергия и климат на Столична община за периода
2021 – 2030 година. Зорница Спасова е автор в ''Климатека''. Носител е
на наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество за
2023 г. и посланик на Европейския климатичен пакт. АРЕНА
|