На 27 февруари 1897 г. В къщата на русенския търговец Марин Чолаков на ул. „Княжеска“, в близост до днешната Съдебна палата (на мястото, където днес се намира ресторант „Кралска закуска“), жителите на града за първи път виждат чудото на новото изобретение – „цинематограф“.
Свидетелство за събитието дава русенският вестник „Законност“, който отбелязва, че „в града ни от десетина дена насам е пристигнал един цинематограф“. Това означава, че първите прожекции вероятно са започнали още в средата на февруари 1897 г.
През 1967 г., по повод 70-годишнината, на мястото е поставена паметна плоча с надпис: „В тази сграда през месец февруари 1897 г. се е състояла първата публична кинопрожекция в България“.
Русе присъства и в историята на първия български игрален филм – „Българан е галант“ (1915). Лентата е прожектирана на 17 и 18 януари 1915 г. в кино „Аполо“.
Неин автор е Васил Гендов – режисьор, сценарист и изпълнител на главната роля. Роденият през 1891 г. кинематографист завършва Мъжката гимназия „Княз Борис“ в Русе и едва 19-годишен започва работа по филма. По-късно той заснема и „Любовта е лудост“ (1917).
Сред пионерите на родното кино е и русенецът Васил Бакърджиев, който още на 18 години създава „Чарли Чаплин на Витоша“, а по-късно режисира „Атентатът в „Света Неделя“ (1925) и пълнометражния „На тъмен кръстопът“ (1930).
Още през 1911 г. в Русе започва строежът на специална сграда за кино – „Модерен театър“, открит на 25 декември същата година. По-късно то носи имената „Москва“ и „Братя Люмиер“.
През 1912 г. ресторант „Фишер“ е преустроен в кино „Аполо“, което по-късно става „Роял“ и „М. Горки“. Същата година отваря врати и кино „Одеон“, известно с луксозния си интериор – вентилация, гипсови статуи и плюшени завеси.
През годините в Русе работят още „Олимпия“, „Св. Георги“, „Просвета“, „Култура“, летните „Аврора“ и „Дружба“, както и кварталните „Виктор Юго“ и „Здравец“. Последното открито кино е лятното „Светлина“, до бишия Дом на учителя, през 1985 г., което просъществува до 1989 г.
АРЕНА
|
RSS новини
