Четвъртък, 9 Юли 2020
  • Арена Радио
  • Новини
  • НА АРЕНАТА
  • Програмата
    Online radio Arena
    Изтегли Winamp


  • Главно меню
  • Онлайн TV (Начало)
    За нас
    Нашите продукти
    Контакти
    Да правим филм в Русе
    Арт
    Реклама
    Връзки
    Приятели

    всички новини  »
    Изпрати своята новина  »
    RSS новини
    23.06.2020  » Най-честите полово предавани инфекции


    Общото за групата, която включва над 20 болести, е предаването им по полов път. Някои от тях като сифилис, хепатит В и вирусът на СПИН могат да се предават и по кръвен или т. нар. "вертикален" път (от майка на плода по време на вътреутробното развитие или по време на раждането). Независимо от това основният механизъм на предаване остава половият, но основният начин за запазване на причинителите е предаването чрез сексуален контакт.

    Венерологията се е обособила като самостоятелен дял на медицината още през ХV век, когато сифилисът е придобил небивало разпространение в Европа. Причината е била пренасянето му от новоколонизираните континенти. Поради разнообразните клинични прояви на това заболяване всички полово предавани инфекции са били считани за сифилис, поради което е бил наричан още „Великият имитатор“.

    Една от най-разпространените полово предавани инфекции в развитите страни е херпесен вирус-тип 2 (HSV-2). Той се изолира при до 80% от пробите, които се изследват за генитален херпес. В останалите 20% се изолира херпесен вирус тип 1 (HSV-1), който е най-често изолираният причинител на херпеса по устните. Инкубационният период и при двата типа е в рамките на 4 до 7 дни след сексуалния контакт със заразен.

    На мястото на входната врата по лигавицата или кожата на половите органи (главичката на пениса, препуциума, вулвата, вагината, шийката на матката, лигавицата на ректума или кожата около ануса) се появяват сърбеж, чувство за смъдене, последвани от зачервяване и образуване на групирани везикули (мехурчета), които постепенно започват да се разязвяват. Язвичките са кръгли, повърхностни и силно болезнени.

    Няколко дни след появата им разязвяванията започват да се покриват с корички, които постепенно отпадат в рамките на 10 дни. Ингвиналните лимфни възли (в свивките на бедрата) също могат да реагират – най-често с леко увеличение и болезненост. Важно е да се отбележи, че в случай, че язвичките не заздравяват в продължение на няколко седмици е добре да се направи и тест за ХИВ.

    Херпесната инфекция е хронична. Вирусите се запазват в латентно ("дремещо") състояние в сетивните нерви и се активират през различни периоди от време, обикновено при понижен имунитет. Друг важен факт е, че активната генитална херпесна инфекция е контраиндикация за естествено раждане, поради възможност за инфектиране на плода при преминаване по родилните пътища на майката.

    Гениталните брадавици са все по-често срещан проблем през последните петнадесет години. Причинителят им – човешки папилома вирус придоби особено широки размери на разпространение в някои икономически развити страни и предизвиква особена загриженост като евентуално предраково състояние. За разлика от повечето полово предавани инфекции нкубационният му период е значително по-дълъг - от 1 до 6 месеца след заразяването.


    Първоначално брадавиците представляват дребни, меки, влажни, розови или червени надигнати петънца, които се разрастват и формират т. нар. структура на "краче". Обикновено са разположени по няколко на малък участък и наподобяват цветно зеле. Появяват се най-често по влажни и топли повърхности - под препуциума, браздата около главичката на пениса, в отвърстието на уретрата, вулвата, вагиналната стена, шийката на матката и ректума.

    Друга често срещана полово предавана инфекция е трихомониазата. Около 20% от жените в детеродна възраст развиват в определен период инфекцията. Началото е типично - появява се изобилно, пенесто, зелено-жълто вагинално течение, придружено от сърбеж и възпаление на вулвата и перинеума, уринирането е затруднено и болезнено. Много жени са безсимптомни носители дълго преди да развият симптоми.

    При мъжете инфекцията е обикновено безсимптомна. Някои могат да имат бързопреходно течение, парене при уриниране или често уриниране, по-изразени рано сутрин. Възможни усложнения са епидидимитът и простатитът.

    Хламидиалната инфекция е друга често предавана инфекция по полов път, която води до възпалителни промени по половите органи и тези на отделителната система. Тази инфекция може да протече по няколко начина. Най-често бактерията се размножава активно, появява се течение и парене при уриниране. Възпалява се и маточната шийка. Тези симтоми се появяват 5 до 12 дни след заразяването, а понякога и значително по-късно. В други случаи причинителят се размножава бавно, но няма никакви явни симптоми.

    Възможно е и бавно размножаване, без външни симтоми. Инфекцията протича скрито, но може по всяко време да се активира от други дразнители. Ако не се лекува своевременно, хламидиалната инфекция може да доведе до възпаление на маточните тръби, а това от своя страна да доведе до стерилитет или проблеми по време на бременността.

    Кандидозата, причиняваща се от Candida albicans е друга често предавана по полов път инфекция, но това не е единственият механизъм. Инфекцията може да се реактивира още по време на бременност, при вирусни инфекции, след прием на някои антибиотици и други.
    puls.bg 


    «  Обратно към всички текстове


  • АНКЕТА
  • НА АРЕНАТА



  • всички интервюта  »