Това е роман, чийто герои обитават един стандартен български панелен блок. Действието се развива през деветдесетте години на миналия век, когато преходът от социализъм към демокрация ражда типажи, които изкушават не един талантлив писател. И те се заселват в различни сюжети на българската литература. Особеното в „БЛОК 317“ е, че е написан на немски от българка, която живее в Германия. Той е дебютният роман на Райна Бройер. Родена в Бургас през 1983г., тя рано заминава със семейството си за Германия. София и Загреб са някои от спирките в живота ѝ, за да се установи днес в Бон, където работи като журналистка за германска обществена медия.
През 2022 г. Райна беше гост на Литературния фестивал на Русе , организиран от МД“Елиас Канети“. Тогава части от романа бяха преведени на български език (включително и от ученици от СУПНЕ „Фридрих Шилер“ - Русе) и представянето му предизвика оправдан интерес. Преведен сега от Димитър Ангелов и издаден от издателство „Елиас Канети“, той вече е достъпен за българския читател.
Каква е предисторията на българското издание, разказва Райна Бройер: „Бях учудена, че интересът в Германия и Австрия, за моите скромни очаквания, е голям. Аз си мислех, че я пиша само за българската общност в Германия - за тези, които могат да разберат и почувстват написаното, за тези, които са го преживели, но се оказа, че и германците бяха любопитни да разберат какво се е случвало в България през 90-те и как хората са живеели тогава. Това, което исках да постигна с книгата ми, е чрез хумор да поставя основите за диалог. Надявам се да ми се е получило – публиката ще прецени. С тази книга в ръце искам да разговарям с генерацията на моите баба и дядо, които вече си отиват, с генерацията на моите родители, и с моята генерация. В Германия има термин за тази генерация - Nachwendekinder, това са тези, които са родени около 1989. Всяка една генерация е минала своя път, правила грешки, искам да разбера дали сме готови да говорим заедно и да отговаряме за своите действия. Тоест с две думи: искам диалог, който в днешно време става отново все по-труден. Но с малко хумор може би е по-лесно да се говори.“
Не по-малко интересен за читателя на този роман е послесловът на Здравка Евтимова. Ето няколко реда и от него: „Блок 317“е книга, която отваря болезнени рани и същевременно ги лекува умело – на места с пречистващото болката съчувствие, другаде – със залпове искрен смях. Романът може да се възприеме и като предупреждение – всеки един е отговорен за извършена от него подлост“.
АРЕНА
|
RSS новини
