На 20 януари почитаме паметта на Св. Евтимий, патриарх Търновски – един от най-великите българи и личности от Средновековието, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство.
Свети Евтимий е роден около 1327 г. в Търново – столица на тогавашна България. Израства в благовъзпитана семейна среда, надарен щедро от Бога с богати заложби, още твърде млад Евтимий се издига високо със своите знания, мъдрост и чист духовен живот.
Добива за времето си добро светско образование, но духовните му търсения го отвеждат до Килифарския манастир, където около 1350 г. става монах под духовното ръководство на преподобния Теодосий . По-късно в продължение на седем години пребивава в Цариград и в Атонската Света гора.
Завръщайки се в родината, св. Евтимий се усамотява в пещера недалеч от Търново и построява там църквата “Св. Троица”. Скоро при него се заселват ревностни ученици и се образува цял манастир, превърнал се след време в огнище на просвета и чист духовен живот. Тук св. Евтимий пише жития и похвални слова, поправя богослужебните книги съобразно с гръцките първоизточници, превежда други текстове. Създава с времето школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки, църковнославянски и на родния говорим език. Житиеписецът Григорий Цамблак сравнява делото на св. Евтимий със стореното от законодателя Мойсей и от египетския цар книголюбец Птолемей.
Славата на св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довежда до патриаршеския престол през 1375 година. Той става патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Проявява се като истински пастир. Служи на Бога и народа без отдих и почивка. Когато в столицата нахлуват турците и започват да безчинстват, Евтимий смело се изправя срещу техния предводител и го кара да спре ужасната сеч. Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издига глас: “Не бой се, народе мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!” Със заповед на султана патриархът е изпратен на заточение някъде в Родопите.
Къде точно е е заточен великият патриарх на осиротяла България, не се знае. Предполага се, че е издъхнал през 1401 – 1402 година. АРЕНА
|
RSS новини
