Първата истинска тухла в стената на българското тоталитарно социалистическо управление е хвърлена на днешния ден преди 36 години в Русе, пише ploshtadslaveikov.com.
Шест русенски майки – Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова – започват първия екологичен протест у нас. На 28 септември 1987 г. те излизат с детските колички на площада в крайдунавския град и протестират против обгазяването на Русе от химическия комбинат за хлор в Гюргево, като изискват от властта да постигне някакво споразумение с Румъния по този въпрос.
Няколко дни по-рано – на 23 септември – пред Паметника на свободата в Русе се провежда церемония по приемане на деца в пионерската организация. В този момент облак от задушлив хлор надвисва над града, много от децата припадат, но никой не отменя церемонията. Това предизвиква майките да излязат на протест. Години наред те търпят завода за хлор в Гюргево, който работи 10 пъти над капацитета си и трови въздуха на българския град. В Русе нарастват многократно заболяванията на белите дробове, хората започват да се изселват от града.
Именно този протест води до създаването на първата неформална неправителствена екологична организация у нас – Общественият комитет за екологична защита на Русе. Вечерта на 8 март 1988 г. в Дома на киното в София, след почти нелегална прожекция на документалния филм „Дишай“ с режисьор Юрий Жиров, 400 души учредяват този комитет и практически влизат в политиката. В ръководството му от 33 души 20 са членове на Българската комунистическа партия, сред които има активни борци против фашизма (Венета Цветанова), деца на активни борци (Виолет Цеков, Христо Смоленов), членове на Централния комитет на БКП (Светлин Русев) и народни представители (Нешка Робева), включва се дори Соня Бакиш – съпругата на Станко Тодоров (председател на Народното събрание, бивш министър-председател и член на Политбюро на ЦК на БКП). За председател на Комитета е избран писателят Георги Мишев. Скоро след това Георги Мишев и Соня Бакиш са изключени от БКП, а Станко Тодоров и Светлин Русев са отстранени от ЦК на БКП.
„Избран на събранието за председател на комитета, на другия ден вече бях директор на водопад“, спомня си първият председател Георги Мишев.
На 23 март 1988 г. Тодор Живков изнася пред него надменен монолог, примесен с цинизми и откровени заплахи:
„Тия комитети, вашите, не сме рекли – не сме ги попилели…“
Комитетът не успява да осъществи никаква дейност, тъй като ЦК на БКП и Държавна сигурност принуждават учредителите му да се откажат от действия.
Това обаче поставя началото на нова епоха в развитието на България. Година по-късно се появяват още няколко дисидентски организации – Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България по идея на Желю Желев, Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев, „Гражданска инициатива“ на Любомир Собаджиев.
Две години след протеста в Русе идва 10 ноември и Тодор Живков е свален от власт.
фото: АРЕНА МЕДИА
АРЕНА
|
RSS новини
