Ивана Керанова е една от младите актриси на ДТ „Сава Огнянов“. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Снежина Танковска през 2022 година. Оттогава играе в ДТ „Сава Огнянов“ - Русе. Остава в града на Дунав след участието си в пиесата „Още по-редки тъпанари“, под режусирата на Теди Москов. „Тогава трябваше да реша или, или, но работата ми по този спектакъл рязко обърна колата към „Оставам!“, разказва Ивана.

НАЧАЛОТО

„Още от малка моите родители ме водеха на куклен театър, но и аз много обичах да ходя. През онези години имах проблеми с говора - заеквах и половина азбука я нямаше.“ Майка и я записва на логопед, който забелязва, че когато Ивана говори от името на кукла, по време на игра мисълта и тече гладко и проблемът със заекването се преодолява. Започва да ходи на танци, на които се записва сама.

„Ходих, ходих и се влюбих в един танцьор, който в първите любовни трепети ми разби сърцето. След тази случка реших, че трябва да си имам нещо „мое си“, което да не са танци и се записах на актьорство в 8 клас. С новото начинание, танците постепенно останаха на заден план, но пък и новата любов - театъра дойде“, спомня си Ивана. Прохождащата актриса започва да чете различни текстове и постепенно „задълбава“ в литературата, свързана с театъра. „Колкото повече четях, ми ставаше все по-интересно. Исках да зная още и още, и още“.

СЕМЕЙСТВОТО

„И в един момент вече беше ясно, че ще кандидатствам в НАТФИЗ. Но пък се получиха куриозни ситуации с моите родители, защото по-голямата ми сестра също е актриса. С нея обаче сме доста различни – тя например е руса със сини очи. Тотално сме ин и ян“, споделя Ивана. Родителският план за двете сестри винаги е бил доктор и адвокат, но:

„В един момент в 12 клас не издържах. Прибирам се една вечер и им казвам:

- Мамо, тате, аз ще кандидатствам в НАТФИЗ.

И баща ми само ме погледна и каза:

- Знаех си!

Приеха ме от първия път. Абсолютен късмет“.

НАТФИЗ

Със смесени чувства и много емоции разказва за COVID времето. „С Професора /Снежина Танковска/ репетирахме „Бесове“ на Достоевски по Камю. И цялата репетиция върви по zoom. Ето така си даваш сметка за абсурдния свят, в който живееш. Обаче животът продължава и ти не можеш нищо да направиш. На една от репетициите имахме общ текст, които трябваше да кажем всички заедно, а по zoom това е почти невъзможно, защото все на някого интернетът забиваше. А тя ни връщаше почти до откат, все едно сме на сцената и викаше: „Вие какво не разбирате?“. Естествено, че това нямаше как да стане.

И добавя: „Правехме абсурдизъм точно в началото на  COVID. Затворени сме вече, никой никъде не можеше да излиза. Мерките са железни. Аз тогава репетирах един откъс от „Двама в делириум“ от Йонеско. И в нея точно се говори за двама, които се крият от войната, дори не са сигурни, че тя продължава и са затворени, не са виждали света навън, и не знаят какво става. Хем репетираш текста, хем го живееш. Беше много забавен период!“

НАГРАДИ

До момента Ивана Керанова е спечелила две награди – второ място за дублаж на откъс от филм в конкурс, организиран от Китайския културен център. И „НАТФИЗ НАЙ-НАЙ-НАЙ“ за „Най-добра актриса за Драматичен театър“. Номинирана е за „Златен Кукерикон“ за ролята на Мария в постановката „Лилиом: Легенда за любовта“ и за „Млад творец“ – награда, учредена в памет на актьорите Яна и Георги Стефанови за творци на възраст до 30 години.

РУСЕ

„В ДТ „Сава Огнянов“ влязох с кастинг. Ама и това е много смешна история. По него време имах адски болки и проблеми с корема и много пиех болкоуспокояващи. Ходех си леко изгърбена и в едно леко „особено настроение“ отивам на кастинга. Преди това два дни ядях само солети. Хем превъзбудена от аулина, хем незнаейки какво се случва се сблъсквам с директора. Задачата ми беше да си кажа монолога все едно съм на детска площадка и деца се катерят навсякъде и аз ходя по тях сякаш ги пазя. И директорът се задави точно в тоя момент, почна да кашля. И аз най-спокойно отидох и му предложих вода. Той ме погледна с най-големите си очи в стил „Как така идваш при нас?“. Аз пък го вкарвам в задачата и монолога, все едно е дете и аз отивам да му помогна.

В Русенския театър играе в „Лилиом: Легенда за любовта“, „Още по-редки тъпанари“ и „Изчезващи“. Предстои да я видим в „Крали Марко – последната балканска легенда“.

ПРЕМИЕРАТА

В пиесата Ивана играе Вила Самовила, която се намесва в съдбата на Крали Марко. „Това е митът за самодивското мляко, за откърмването което дава юнашка сила. Ние през цялото време си играем с мита и реалността. Наясно сме, че легендата е обвързана с реални събития и личности и всичко минава през публиката. Има много моменти, в които всички, дори и самият Марко, се обръщаме към публиката.“ 

Героинята ѝ Вила, подобие на разказвач, е двигателят Марко да върви напред, споделя Ивана. „В началото я гледах като положителен персонаж, докато не осъзнах, че може да бъде доста неприятно същество в някои моменти. Моето поведение на сцената трябва да е обратно на колегите ми. Аз не съм истински човек, а създание, излязло от фолклора.“

МЕЧТИТЕ

Мечтае за ролята на Хеда Габлер от Ибсен. Невероятна пиеса и невероятен женски персонаж, за който още е малка. Също така много иска да е Лейди от „Макбет“ на Шекспир, жената от „Двама в делириум“, госпожица Юлия е също роля която харесва. „Тежко емоционалните и силни жени винаги са ме привличали, а и винаги ми е било любопитно да изиграя мъж“, откровено признава Ивана Керанова.

АРЕНА