На 1 ноември почитаме паметта на онези свои предци, които със
словото и делото си са били истински народни будители, съхранили духовните
ценности и морал на българската нация през вековете. Първото неофициално
честване на празника се отбелязва в Пловдив през 1909 година. Дотогава на тази
дата се е празнувал денят на св. Иван Рилски.
Всенародното преклонение дава
основание през 1922 година Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение
на България, да внесе предложение в Министерския съвет за определянето на 1
ноември за Ден на българските народни будители. С Окръжно № 17743 от 28 юли
1922 година Народното събрание обявява този ден за празник на всички заслужили
българи. От 1 ноември 1923 година, с указ на цар Борис ІІІ, денят е обявен за
общонационален празник. През 1945 година празникът е отменен и на тази дата
започва да се чества паметта на светите братя Кирил и Методий и Денят на
българската просвета и култура.
На 1 ноември 1990 година по почина на Общонародно сдружение
„Мати Болгария“ е възстановено честването на Деня на народните будители.
Официалното отбелязване на празника се възстановява със Закона за допълнение на
Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 година,
когато е обявен официално за Ден на народните будители.
Сред имената на многобройните книжовници, светци, мъченици и
герои на славното ни и драматично минало, които ние днес почитаме са: Иван
Рилски, Йоасаф Бдински, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Григорий
Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Неофит Бозвели, Димитър и
Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан
Караджа, Хаджи Димитър, Георги Бенковски, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Любен
Каравелов, Захари Стоянов, Ангел Кънчев… и още много радетели за българско
самосъзнание. АРЕНА
|