|
На 19 декември,
от 18:30 ч., във Варна, "Съвременно пространство"
(ул. Марко Балабанов №23) д-р Марко Стаменкович
от Университета в Гент ще изнесе публична лекция на тема "Горящият човек: “Комуникативно
страдание” и етика на образитe".
Презентацията и последващата дискусия ще се проведат на английски език.
Организатори:
Нови леви перспективи, София
Маргарита Доровска, куратор, София
Сдружение ВИДЕОХОЛИКА, Варна
Фондация КРЕОКУЛТУРА, Варна
Марко Стаменкович (1977, Враня) е историк на изкуството и куратор, роден и
израснал в Сърбия. Завършва история на изкуството в Белградския университет
(2003) и придобива магистърска степен по Интердисциплинарни културни
изследвания в Художествената академия в Белград (2005). През 2014 защитава
докторска дисертация по философия в Гентския университет в Белгия на тема
„Култури на самоубийството. Теории и практики на радикалното оттегляне“.
Горящият човек: “Комуникативно страдание” и
етика на образитe
д-р Марко Стаменкович, Университет в Гент
(резюме)
От социологическа гледна точка страданието може да бъде
източник на власт по поне два значими начина: пренасяйки информация и
пораждайки емоции. В този смисъл, както предлага британският социолог Майкъл
Бигс, можем да говорим за “комуникативно
страдание.” Теориите за протеста като “комуникативно страдание” различават смъртта
за кауза от смъртта без кауза. Това оразличаване се конфронтира с нормативното
(медицинско) гледище за самоубийството като патологична форма на страдание (и по-точно “смъртта без кауза,” която
обичайно се осъжда като резултат на “ментална болест”).
Изображенията на самозапалване като комуникативно страдание,
обаче, ни дават друга перспектива. Макар и да е известно, че те оказват силно
визуално и емоционално въздействие върху зрителя, нормативните дискурси върху
самопричинената смърт рядко посвещават полагаемото внимание на онези нейни
характеристики, които се основават на изображението.
И така, каква роля имат изображенията в явлението “протест
чрез самозапалване”? Разговорът ни днес се фокусира именно на тази празнота.
Опитвайки се да разбера емоционалната и политическата власт на визуалния запис
на самопричинената смърт в съвременното общество, аз се спирам на най-известния исторически
пример – фотография направена от Малкълм Браун на монах, който се замозапалва и
изгаря до смърт през 1963 година в Сайгон в протест срещу подкрепяния от САЩ местен
политически режим и крайната му антибудистка позиция.
Вземайки предвид по-скорошни случаи като опорни точки за
критическо сравнение (като случаят на Мохамед Буазизи от 2010 година в Тунис),
аз се фокусирам върху видимостта на смъртта в една такава стратегически
поставена публична драма, при която човешкото страдание чрез саможертвено
запалване се превръща във важен преносител на социални послания и емоционални
импулси. Основното в този подход е потенциалът на “суицидния протест” да
предизвика политическото статукво, мобилизирайки онези, ангажирани в обща борба
срещу потисничеството, унижението и несправедливостта. Този потенциал се реализира щом “суицидното
послание” е пренесено и получено от оцелелите/съмишлениците, които не просто
изпитват емпатия към жертвата, но и вина за нейната смърт.
В разговора ще бъдат представени съществуващи изследвания по
темата за протеста под формата на саможертва чрез самозапалване. Важно е да се
отбележи, при все това, че са нужни по-нататъшни изследвания в областта на
визуалнaта култура като цяло, за да се освети тази относително нова, макар и не
винаги инструментално ефективна, политико-емоционална парадигма на нашето
време.
|
RSS новини
