Конференция
"Развитие на науката и висшето
образование в България" започна днес
в Русенския университет "Ангел
Кънчев". Във форума участват
служебният министър на образованието,
младежта и науката проф. Николай Милошев,
председателят на БАН акад. Стефан
Воденичаров, председателят на Съвета
на ректорите проф. Ваньо Митев,
председателят на Съюза на учените в
България акад. Дамян Дамянов, председателят
на Националната агенция за оценка и
акредитация /НАОА/ проф. Боян Биолчев,
доц. Мария Фъртунова - директор на
дирекция "Висше образование" в
МОМН, ректорите на 48 висши училища и
председателите на синдикалните
организации в образованието и
науката.
Срещата е прецедент в историята
на българското образование, коментират
от Русенски университет.
Председателят
на Националната агенция за оценка и
акредитация /НАОА/ проф. Боян Биолчев
очаква на днешнаата дискусия да се
очертае стратегия за висшето образование
у нас. Според него образованието у нас
се крепи на растежа на кадри, това е
залегнало в закона за степените и
званията и финансирането. Не само като
общ бюджет и количество средства, но и
като начини на финансово отчитане.
Категорично трябва да се промини
формирането на бюджета на университетите
на база брой студенти. Сегашната система
не гарантира качество. Трябва да се
прецизира научния потенциал и постигнатите
публикации на учените. Законът трябва
да обвърже науката с образованието. За
две години в страната са се появили 800
професора и 657 доцента. В някои университети
няма нито един асистент, допълни Биолчев.
Акад.
Дамян Дамянов - председател на Съюза
на учените в България коментира
необходимостта от промени в закона за
академичния състав. Според него в
страната трябва да севъведе контролна
комисия или контролен съвет. Трябва да
се синхронизират правилниците на
различните университети и да се потърси
защо на едно място показателите са
по-големи от други места. Закона трябва
да се доогледа преди влизането му в зала
на следващото НС. Срещата в Русе цели
подработване на необходимите неща и
промяна на детайли в правилника.
Законът
за иновациите ни е много необходим,
коментира председателят на БАН акад.
Стефан Воденичаров темата за интелигентната
икономика и нейното въвеждане. Този
закон трябва да помогне на хората, които
създават патенти,реализират ги и ще
почнат да произвеждат от тях. В закона
трябва да се разпишат отговорностите
на всички отделни институции, да се реши
въпросът с поддържането на патентите
в чужбина. В новосъздадения съвет по
иновациите да има повече хора свързани
с правенето на научни продукти. Все още
е проблем връзката между разработката
и човека който ще я реализира.
Срещата
в Русе е била планирана за края на май,
сподели проф. Христо Белоев. Тя се
провежда в много благоприятен момент
за дискутиране на законодателната
уредба. Ще работим по трите закона – за
висшето образование, за академичния
състав и за иновациите. Ще създадем
опорни точки, каза проф. Белоев и в
кратък срок от месец и половина те ще
бъдат подложени на дискусия в академичната
общност. По нататък предложенията ще
бъдат внесени в новото НС.
Дидо ИЛИЕВ АРЕНА
|