Отказът от нови храни е често срещан при децата, но зад него стои сложна комбинация от биология, развитие и преживявания. Често непознатото предизвиква резерви, а предпочитаните храни дават усещане за сигурност. Това не е каприз, а естествен етап от формирането на вкуса.
Биологията като защита
Децата имат вродена предпазливост към нови вкусове – явление, наречено неофобия към храна. Най-силно изразена между 2 и 6 години, тя е начин мозъкът да разграничи безопасното от потенциално опасното. Дори вече опитвана храна в нов вид или текстура може да предизвика колебание.
Развитие и чувствителност
Свръхчувствителността към текстура, мирис или цвят също влияе на избора на храна. Около третата година децата търсят независимост, а контролът върху храната е един от малкото начини да я изразят. Апетитът им се променя с растежа, което понякога създава впечатление за капризност.
Преживяванията около храната
Атмосферата на масата има голямо значение. Новата храна по-трудно се приема при шум, умора или натиск. Обратното – спокойно поднасяне и пример от други деца или родителите – увеличава шансовете за приемане.
Приемането е процес
Повечето деца се нуждаят от 10–20 срещи с нов продукт, за да го включат в менюто. Това не означава само опитване, а и докосване, мирис, игра или наблюдение. Постепенното запознаване намалява защитата срещу непознатото и прави храненето по-спокойно и доверително.
АРЕНА |
RSS новини
