Има един сегмент от туризма, който България упорито игнорира. Това е
т.нар. dark tourism, наложил се като печеливша индустрия по света.
Годишно десетки хиляди негови почитатели потеглят по следите на близкото
минало, за да се потопят в злокобната атмосфера на обезлюдени градове,
изоставени магистрали, концлагери и затвори, превърнати в музеи, и
прочие непонятни за масовия турист атракции, пише socbg.com.
Не е необходимо да ходиш чак до Чернобил, за да попаднеш на призрачно
място. Достатъчно е да отскочиш до Северозападна България. Там те
очакват навяващи тъга и меланхолия села и градове, тънещи в самота и
разруха с изоставените им заводи, разпадащите се панелки, пустеещите
селскостопански постройки и… избледнелите символи от комунизма! Подобни
паметници на рухнали комунистически идеали откриваме из цялата страна.
Каква по-умилителна гледка за всеки уважаващ себе си привърженик на
dark tourism! Въпросът е, че стане ли дума за социалистическото ѝ
наследство, страната ни се държи като свенлива девойка.
„Ние се срамуваме от комунистическото си минало, искаме да го
забравим и… да го скрием” – обяснява 32-годишната Цветелина Цанкова –
собственик на единствения специализиран туроператор у нас, който
организира т.нар. „комунистически тур за носталгици”. И добавя:
„Най-вероятно наистина не сме го преосмислили, не го приемаме като
история, като минало, а все още го свързваме с настоящето. Когато
посещават Националния исторически музей, чужденците питат защо историята
ни е показана до 1943-44 г., след което продължава с… химикалката на
Георги Първанов, с която е подписал договора ни за членство в ЕС”.
“Фабриката е рожба на българо-съветската дружба” гласи избледнелият лозунг на призрачна постройка в родопския град Рудозем.
Цвети се чуди как така в експозицията не е отразен цял един съществен
45-годишен период, времето на тоталитаризма. „Къде е социалистическият
отрязък от историята ви?” я питат хората. “А обясненията, че е още рано
да го експонираме, защото трябва да минат поне 80-100 години, докато го
осмислим, буди недоумение.”- обяснява младата собственичка на
туристическа агенция.
А иначе dark туристите – предимно шведи, белгийци, французи и
американци, никак не скучаят в България, защото тук определено има какво
да видят и да снимат. Цвети разказва как чужденците изпадат във възторг
от пустеещата, оставена на произвола на времето и природата,
индустриална зона на град Перник – някогашен проспериращ център на
стоманолеенето у нас.
Да не говорим за Северозападна България. Развитият индустриален
регион по време на соца беше буквално опустошен в годините на прехода.
Доколко тези „забележителности” обаче са символ на 45-годишната
тоталитарна държава или са по-скоро белег на последвалите 25 години
мъчителен, несъстоял се демократичен преход, е въпрос на лично
тълкуване.
В соцмаршрутите на чужденците се вписва Паметникът на съветската
армия в сърцето на София, както и построените в средата на ХХ век
язовири, „погълнали” цели селища, заедно с църквите им. Пътешествениците
разглеждат типичен апартамент в нашенска панелка, отбиват се в оцелял
през годините на демокрацията хоремаг, за да си купят лимонени резенки и
да видят какво означава празен магазин.
Но когато настояват да посетят някой музей на комунизма, остават
разочаровани, щом разберат, че такъв в България няма. „Питат ни как така
всички бивши соцстрани си имат музеи, които разобличават тоталитаризма,
но не и България” – разказва Цвети и добавя, че често ѝ задавали
следния въпрос: „Не можем ли да посетим бившия концлагер на дунавския
остров Белене?”.
За жалост от концлагера няма запазени сгради и помещения. Защо ли?
Истината е, че по света хората са свикнали, такава информация да не се
крие. “В останалите посткомунистически страни е широко разпространено
виждането, че историята трябва да се помни, за да не се повтаря. Тези
страни се опитват да запазят места, които напомнят за близкото
минало.”-казва Цвети.
Хората, живели отвъд Желязната завеса, продължават да ни възприемат
като „бивша социалистическа страна”. Те искат да разберат как българите
са оцелявали 45 години в еднопартийно общество със забрана на частната
собственост, политически репресии, цензура, планова икономика, ДС и пр.
Оказва се обаче, че не само комунизмът буди любопитство, но годините на
преход, опустошили цели райони на България.
Изоставени села с по един-двама възрастни жители на фона на приказно
красива природа, пустеещи градове с нащърбени панелки и рухнали къщи,
някогашни фабрики, превърнати в руини…
Тези обекти биха могли да се превърнат в примамка за феновете на dark
tourism и да донесат пари на държавата. Стига да успеем най-сетне да се
дистанцираме от годините на социализма и да проявим щипка въображение
и… чувство за хумор.
А иначе България отдавна присъства в най-популярните специализирани
сайтове за мрачни пътувания. Просто е въпрос на време да преосмислим
близкото си минало. Дано това не ни отнеме 80-100 години! АРЕНА
|