За разлика от други видове ракови заболявания, ракът на простатата е изключително бавно прогресиращ – метастази може да се наблюдават след около 15 години от началото на процеса. При ранно диагностициране, се поддава изключително добре на лечение и 5-годишната преживяемост клони към 100%, а 15-годишната е около 96%. Тоест вероятността един здрав човек и пациент с ранна диагноза и лечение на рак на простатата да умрат в следващите 5 години е приблизително еднаква. Наличието на метастази обаче силно влошава прогнозата – 5-годишната преживяемост при пациенти с рак на простатата и метастази е около 30%.

В България всяка година се диагностицират между две и три хиляди нови случаи на рак на простатата. Симптомите често могат да наподобяват тези при цистит или бенигнена простатна хиперплазия, затова е важно мъжете над 50-годишна възраст да се скринират. Алармиращи симптоми са болка и парене при уриниране, промени в динамиката на струята, често уриниране, кръв в урината и спермата и други микционни смущения.

Скринингово изследване за рака на простатата е изследването на т.нар. простатен специфичен антиген (PSA). При налично повишение в този маркер се извършва биопсия, която да потвърди диагнозата. PSA обаче е един изключително променлив маркер, който се влияе от редица външни фактори и през последните години усилията са насочени към установяването на по-точни скринингови тестове.

Статистически в калкулирането на риска от рака на простатата се включват редица модифицируеми и немодифицируеми фактори, някои от които са възрастта, фамилна предиспозиция, плазмени нива на витамин Е, фолиева киселина и калциеви йони. Редица други фактори вероятно обаче участват в комплексното формиране на относителния риск и нови изследвания целят да ги установят.

Екип изследователи от университета в Бристол и Имперския колеж на Лондон използвали нов подход в установяването на нови рискови фактори за рака на простатата. Резултатите от новото изследване са публикувани в списанието International Journal of Epidemiology, а методът, който екипът използвал се нарича „Менделова рандомизация“. Той позволява на изследователите да установят връзка между генетични вариации и връзката им с потенциални рискови фактори и резултатът от тях – в случая рак на простатата.

В проучването си, изследователите имали достъп до медицинската документация на 79 148 пациенти с рак на простатата, както и на други 61 106 участници без рак на простатата, които били контролна група. Анализът установил, че участниците с генетична вариация, която увеличавала вероятността да бъдат физически по-активни имали 51% по-нисък риск от развитие на рак на простатата, в сравнение с мъжете, които не притежавали тази вариация. Освен това изследователите обясняват, че физическата активност в този случай се отнася до всичките ѝ измерения, а не само упражнения. На базата на тези данни, авторите заключили, че повишаването на физическата активност при мъже вероятно е протективен фактор по отношение на рака на простатата. 

Изследването е най-мащабното по рода си и използва сравнително нов метод, който допълва досегашните обсервационни данни за етиологията на рака на простатата. До момента имаше силно ограничени данни за връзката между рака на простатата и физическата активност.

Сегашното изследване разглежда влиянието на общо 22 рискови фактора, но измежду тях най-силна се оказва връзката с физическата активност. Новите данни дават възможност методът на Менделова рандомизация да бъдат използвани за други изследвания за оценка на рискови фактори, така че намалим относителния риск сред мъжете за това сериозно заболяване.

puls.bg