Най-здравословният модел на хранене е, когато 50-55% от енергията за деня получаваме от въглехидрати, е становището на американски екип учени, публикувано в The Lancet Public Health.

До този извод те стигат след анкета на 15 400 души на възраст между 45 и 64 години. Проучването било насочено към хранителния режим на участниците, основните хранителни вещества, които консумирали, тяхното количество и размерът на порциите.

След 15 години проследяване състоянието на доброволците изследователският екип изчислил, че най-здравословният вариант на хранене бил нито бедният на въглехидрати, нито богатия на такива. Режим, който осигурява на 50 – 55% енергията от въглехидрати се смята за умерен по отношение консумацията им.

При хората, придържали се към него, се установил по-нисък риск от здравословен инцидент, водещ до фатален край, отколкото при останалите, консумиращи по-малко или повече въглехидрати.

С този извод се слага край на мита, че нисковъглехидратните режими са по-полезни и здравословни. Досега се смяташе, че те освен че допринасят за понижаване на теглото и намаляват риска от развитието на някои заболявания.

Въглехидрати се осигуряват чрез плодове, зеленчуци, картофи, зърнени култури, тестени изделия. При тяхната умерена консумация очакваната продължителност на живота средно е 83 години. Това е 4 години повече от групата, предпочитала нисковъглехидратна диета. За такъв се смята режимът, при който 30-40% от източниците на енергия са въглехидратите. Както и 1,1 година повече от хранещите се предимно с тях – при 65% и повече процента въглехидрати в режима.

Изследователите са проследили и ефектите на богатия на мазнини режим и този наблягащ на растителните източници на мазнини и белтъчини. Те стигнали до извода, че при консумиращите повече говеждо, телешко, свинско и птиче месо, сирена, за сметка на количеството въглехидрати, рискът от заболявания и за по-кратък живот се повишавал. Замяната на въглехидратите с растителни мазнини и протеини водила точно до обратния резултат. Тоест консумацията на орехи вместо бисквити е по-благоприятна по отношение продължителността на живота.

Диетите, които се основават на нисък прием на въглехидрати стават все по-популярни в глобален аспект. Но истината е, че замяната на въглехидратите с мазнини и протеини от животински произход не е здравословен вариант. Препоръките на учените са, ако се намалява консумацията на въглехидрати, компенсирането им като източник на калории да става с растителни мазнини и белтъчини, а не с месни продукти. Именно тази диета продължава живота и осигурява спокойни старини.

Мазнините от животински произход обикновено довеждат до възникване на възпалителни процеси в тялото, които ускоряват стареенето и създават условия за развитието на хронични патологични процеси.

Все още не може да се търси причинно следствена връзка между един и друг хранителен режим, продължителността на живота и заболяванията. На този етап изследователите документират за пореден път просто съществуването на връзка между едното и другото.

puls.bg