Източник: iStockphoto

Човешкото здраве е пряко зависимо от хранителния режим, на което е подложено тялото. Още древногръцкият философ Аристотел заявява, че храната трябва да бъде лекарство и лекарствата трябва да бъдат храни. Спазването на хранителен режим с питателни, пресни и чисти храни, набавянето на витамини, минерали, антиоксиданти и полезни мазнини е основа за човешкото здраве, липсата на умора и доброто настроение.

Нездравословните храни, синтетичните добавки и подсладители, тютюневият дим, алкохола и още цяла редица фактори от околната среда водят до свободно-радикаловото увреждане на почти всички клетки в тялото. Свободните радикали са всички атоми, молекули или йони, които съдържат несдвоен електрон в най-външната си електронна обвивка. Той ги прави силно реактиво-способни и им позволява да влизат в химически взаимодействия с почти всяка биологична структура с която влязат в контакт. Тези взаимодействия повреждат структурата и функцията на биологичните структури, което води до увреждането и преждевременното състаряване на клетки, тъкани, органи и системи в тялото.

Свободните радикали са продукт на метаболизма или се поемат с некачествени храни, замърсени вода, въздух и др. Единствения начин да им се противопоставим е чрез редовния прием на антиоксиданти – вещества, които влизат в контакт с радикалите и ги обезвреждат. С това осигуряват не само по-доброто функциониране на тъканите и ги придпазват от стареене, но доказано облекчават и редица възпалителни процеси и подобряват функцията на имунната система.

Сред най-мощните растителни антиоксиданти, подходящи за консумация от човека, се нареждат флавоноидите. Флавоноидния клас на антоцианите е най-лесен за разпознаване – той придава сините, червени и лилави цветове на плодове като боровинки, ягоди, годжи бери и малини. 

Гроздето също съдържа мощен антиоксидант, познат като ресвератрол. Намиращ се и в произвежданото от грозде вино, този антиоксидант има доказани свойства да удължава продължителността на живота.

Сред антиоксидантите намиращи се в шоколада преобладават полифенолите. Колкото по-тъмен е шоколада – толкова по-богат е на тези полезни съединения. Съветва се избягването на млечните шоколади и избора на тези, съдържащи поне 60% какао.

Зеленолистните зеленчуци са сред най-богатите на антиоксиданти растения, особено на изотиоцианати и индол-3-карбинол. Както при шоколада, така и при тях важи правилото „колкото по-тъмни, толкова по-здравословни“. Броколи, зеле, карфиол и брюкселско зеле са най-здравословните, но и марулите не бива да бъдат забравяни.

Не бива да се избягват и ненаситените мазнини. Наситените могат да повишат кръвния холестерол и да предразположат към сърдечносъдови заболявания, но ненаситените не носят тази опасност. Мононенаситените и полиненаситените мазнини поддържат сърдечносъдовото здраве и се намират в риба, авокадо, ленено семе, ядки и др.

Най-важният момент, който често не се споменава в популярните диети, е приемът на вода. Дори и лекият недостиг на течности може да доведе до стомашно-чревни, чернодробни и бъбречни дисфункции, които обезсмислят правилното хранене и водят до затрудненото очистване на организма от токсини и свободни радикали. Количеството вода, необходимо всеки ден зависи силно от нивото на физическа активност, хранителния режим и температурните амплитуди, но не бива да пада под 1 литър на ден.

puls.bg