Българите имат добро самочувствие относно външния си вид и се имат
за чаровници. А две третиот тях твърдят, че имат и щастлив сексуален
живот. Една трета смятат изневярата за нещо приемливо. Едва 10 процента
от запитаните признават за интимни отношения с колега.
18% имат познат – гей. Това са част от изводите от втората част данни
от специалното изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено по
поръчка на списание „Жената днес“ по повод 70-ата годишнина на
списанието. Първата част от изследването може да намерите на страницата
на „Галъп интернешънъл“.
Изследването е проведено сред 1002
респонденти лице в лице между 11 и 17 септември. Реализирано е от „Галъп
интернешънъл болкан“ и е възложено и финансирано от списание „Жената
днес“.
Българинът твърди, че харчи по 26 лв. месечно за козметика
и козметични процедури. Най-чувствителният дял – една трета от
българите – харчат до 10 лв или въобще не харчат. Данните показват и
очаквана разлика между мъже и жени.Когато става дума за козметика и
козметични процедури - мъжете се ограничават с разходи до 22 лв.
месечно, а жените – с 30, цитира БЛИЦ.
Цяла една трета от мъжете
всъщност не знаят колко харчат. Това може и да се дължи на
по-второстепенното значение, което козметиката има в нагласите им или
пък на факта, че не мъжете купуват козметичните продукти в
домакинството. Или пък – че такива пари не се харчат въобще.Най-много
пари за козметика на месец се харчат във възрастовата група 46–55 г.
Това е и възрастта, в която обикновено се печелят най-много пари.
Мъжете
обаче харчат повече от жените за спорт и фитнес - по 14 лв. месечно
срещу 10 лв.при жените. Все още спортът остава мъжка територия. И тук
огромен е делът на харчещите до 10 лв.или нехарчещите – близо 80%.
Най-активна е възрастовата група 36–45 г.
Близо 15 на сто от
мъжете не могат да определят колко точно пари харчат за спорт и фитнес. В
този процент може да се крие фактът, че част от тях всъщност не
спортуват в такава степен, но пък предпочитат да кажат, че спортуват. Не
са за пренебрегване и допълнителните разходи около спортуването, които
невинаги могат да се отчетат. Или пък просто семейните бюджети се
наглеждат повече от страна на жените и въпросите за здравето и красотата
са най-вече техен ресор.
С или без много харчове за козметика и
спорт, на българите явно не им липсва самочувствие по отношение на
външния вид – 46% казват „да“ на твърдението „Повечето хора смятат, че
съм чаровник/чаровница“. Закономерно, дяловете намаляват с увеличаване
на възрастта.
Сходна е логиката и по отношение на сексуалния
живот. 60% споделят, че имат щастлив сексуален живот срещу едва 19%,
които казват обратното. Разбира се, трябва да се има предвид, че зад
„щастлив сексуален живот“ няма универсално определение и интерпретациите
могат да бъдат крайно разнообразни.
Само че ако за собственото
си очарование мъже и жени са единодушни, относно секса жените остават
по-разочаровани. Няма как да знаем дали в действителност сексуалният
живот на попитаните е щастлив, но вероятно те и не държат да споделят
нещо друго. Особено мъжете – ако при тях петнайсетина процента казват
„не е щастлив“, при жените този дял е с десетина пункта по-висок. За
отбелязване е и „престижността“ на отговора при мъжете, както и вероятно
по-целомъдреното разбиране за женската роля, предполагаемо
по-емоционалното разбиране за сексуалния живот сред жените и т.н.
Всички
тези фактори проличават и в данните за интимните връзки на работното
място. 17% от мъжете казват „да“, а при жените този дял е 5%. В
отговорите влияе и степента на престижност. Закономерно, хората между 18
и 25 г. в най-голям дял отговарят положително на този въпрос. Общо: 11%
казват, че са имали такава връзка, 83% - че не са имали, а останалите
не знаят какво да кажат или не искат да се издадат.
Ако
отговорите на тези въпроси се анализират през етническата принадлежност
(и свързаната с нея религиозна принадлежност), данните показват, че сред
определящите се като турци положителен отговор на този въпрос почти не
се регистрира, докато сред българите една десета отговарят с „да“.
Разбира се, във въпроса за интимни връзки на работното място, трябва да
се имат и степените на безработица в различните общности.
Една
трета от попитаните споделят мнението, че в наши дни изневярата е нещо
приемливо. Над половината обаче са на обратното мнение.И тук делът на
безкритичните е по-висок при мъжете. А когато някой определя нещо като
приемливо в обществото, индиректно отговаря и за себе си. Очаквано, по
младите са по-склонни да се съгласят, че изневярата е приемлива, за
разлика от по-възрастните –социализирани в други ценности и разбирания.
Индиректен
подход беше избран и към друга деликатна тема: нетрадиционната
сексуалност. 18% от българите твърдят, че познават гей или лесбийка.
Сред тези между 18 и 25-годишна възраст делът на познаващите достига до
една трета. В столицата е най-голям делът на отговорилите утвърдително
на това твърдение.И тук, заедно със смяната на поколенията, се наблюдава
и преосмисляне на традиционни ценности. Процесът на обществена промяна е
свързан и с намаляваща роля на обичайните авторитети в общностния и
религиозния морал.Макар и бавно, българите вървят по стъпките на
останалите либерални западни общества.
novinar.bg