Пано показващо част от Боровското съкровище е разположено на видно място пред централата на ЮНЕСКО в Париж. То е част от изложбата „Древните съкровища на България“, създадена във връзка с българското председателство на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Изложбата е дело на Министерство на културата, Държавния културен институт към министъра на външните работи и Институтът за балканистика с център по тракология към БАН.
В една от залите е разположена друга изложба, показваща Дунавския римски лимес, към който спада и крепостта Сексагинта приста в Русе. Това съобщи за Арена Медиа проф. Николай Ненов, директор на Регионалния исторически музей в Русе и председател на 47-ата сесия на Комитета за световно културно наследство на ЮНЕСКО. Сесията продължава до 16 юли в централата на организацията в Париж, Франция.
На предстоящата сесия няма да се разглеждат обекти от България, но страната ще представи две ключови кандидатури.
На кръгла маса, която предстои, ще се говори за Дунавския римски лимес. Той ни включва към сърцето на Европа, към тази европейска култура, която е основа на съвременната ни идентичност. И с тази кандидатура за Дунавския римски лимес България ще бъде заедно с още три държави – Хърватия, Сърбия и Румъния.
Другата важна кандидатура е „Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия“ в Пловдив, по която все още се работи и не е напълно готова за разглеждане.
Проф. Ненов допълни, че България има 10 обекта, включени в списъка на световното наследство – три от тях са свързани с природното, а останалите седем – с културното наследство.
Опазването и развитието на обектите на ЮНЕСКО е процес, в който участват много страни. Трябва да се гледат всички заинтересовани от това един обект да бъде със знака на ЮНЕСКО. Много е важна синергията, която да се постига между отделните власти – национални, регионални, местни. Не по-малко важно е да се чуе мнението на хората, защото в последните 10 години в целите на ЮНЕСКО е заложена работата с общностите. Гласът на общностите трябва винаги да се чува.
Отделно са и заинтересованите – всички тези, които ще спечелят, в случая визирам туризма, каза проф. Николай Ненов. Така виждаме множество и различни групи от хора. Учените са не по-малко важни в този процес, както и медиите. Те трябва да знаят по какъв начин могат да комуникират целия този процес, който да бъде в полза на обществото.
Комитетът за световно културно наследство се състои от 196 държави-членки. Местата на ЮНЕСКО, както ги наричаме, част от световното културно наследство, са 1223, които се намират в 168 държави.
От всички 196 държави-членки, 21 имат право на глас, включително и България. Това, което се случва в централата на ЮНЕСКО в Париж, вече е подготвено, знае се всеки ден с каква тема ще се занимават – дали с предварителния списък, дали с обекти, които са застрашени, как ще се разгледат, в каква степен са застрашени. Дали държавата, която е страна-членка, има своите възражения, или няма. И ето всички тези детайли ще покажат как ще се придвижи цялата тази процедура във времето, като зависи от гласовете на тези, които имат право.
Като директор на Регионалния исторически музей - Русе, проф. Ненов споделя: „Разбира се, като изследовател е много интересно човек да види от друга гледна точка цялата тема за културното наследство. Има и някои новости, с които не съм се сблъсквал, което е съвсем нормално. Всичко тук е динамично и не се случва само от един път и само на една сесия.“
АРЕНА
|
09.07.2025 - С още три държави представяме Дунавския лимес пред ЮНЕСКО
RSS новини
