На 21 май Българската православна църква почита паметта на светите равноапостоли Константин и Елена.
Император
Константин остава в историята с Медиоланския едикт от 313 г., с който
обявява свободата на християнската вяра в Римската империя и постановява
пълна веротърпимост, давайки на езичниците правото да извършват своите
обреди, а на християните - свободно да почитат своя Бог. През 325 г.
свиква и Първия вселенски събор против ереста на Арий. Владетелят
премества столицата на империята от Рим във Византион, а след смъртта му
в негова чест градът е кръстен Константинопол. Император
Константин благоговеел пред знамението на Кръста Господен. Той изпитвал
желание да го открие, но смятал себе си за недостоен, тъй като като воин
е пролял много кръв. Помолил своята майка - Елена, известна с
благочестивия си живот, да отиде в Светите земи и да открие кръста, на
който е разпнат Христос. Облечена в скромни дрехи и сливайки се с
тълпата, Елена поела своя път на изток в своето поклонение пред Бога и
успяла в мисията си.
Кръстът бил положен в сребърен ковчег и оставен за съхранение в
новопостроен храм. На Велики петък той е изнасян за поклонение.
Напускайки Йерусалим, Елена взела частица от Кръста в дар за своя син.
Празникът има важно място в българския обреден календар. На много места
в страната св. св. Константин и Елена се почитат с нестинарски танци.
Наклаждат се големи огньове, а мъже и жени танцуват върху горящите
въглени. Православната църква не признава този обичай, а напротив - дори
го преследва. Макар и да държат икона на Св. св. Константин и Елена в
ръцете си, танцуващите са наричани "обладани от дявола".
Имен ден празнуват: Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.
АРЕНА
|