На 21 май Българската православна църква почита паметта на светите равноапостоли Константин и Елена.

Император Константин остава в историята с Медиоланския едикт от 313 г., с който обявява свободата на християнската вяра в Римската империя и постановява пълна веротърпимост, давайки на езичниците правото да извършват своите обреди, а на християните - свободно да почитат своя Бог. През 325 г. свиква и Първия вселенски събор против ереста на Арий. Владетелят премества столицата на империята от Рим във Византион, а след смъртта му в негова чест градът е кръстен Константинопол.

Император Константин благоговеел пред знамението на Кръста Господен. Той изпитвал желание да го открие, но смятал себе си за недостоен, тъй като като воин е пролял много кръв. Помолил своята майка - Елена, известна с благочестивия си живот, да отиде в Светите земи и да открие кръста, на който е разпнат Христос. Облечена в скромни дрехи и сливайки се с тълпата, Елена поела своя път на изток в своето поклонение пред Бога и успяла в мисията си.

Кръстът бил положен в сребърен ковчег и оставен за съхранение в новопостроен храм. На Велики петък той е изнасян за поклонение. Напускайки Йерусалим, Елена взела частица от Кръста в дар за своя син.

Празникът има важно място в българския обреден календар. На много места в страната св. св. Константин и Елена се почитат с нестинарски танци. Наклаждат се големи огньове, а мъже и жени танцуват върху горящите въглени. Православната църква не признава този обичай, а напротив - дори го преследва. Макар и да държат икона на Св. св. Константин и Елена в ръцете си, танцуващите са наричани "обладани от дявола".