Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Бавната работа на мозъка е признак за голям ум. До този извод е стигнал след дългогодишни изследвания докторът по биология Рекс Юнг от Университета на Ню Мексико в Албукърк, съобщи РИА "Новости".

Рекс Юнг и колегите му са открили, че при хората с висок интелект в частта на мозъка, която отговаря за зрителната информация, има висока концентрация на молекулите на N-ацетил аспартат (NAA).

Колкото повече такива молекули произвежда мозъкът, толкова по-висок е коефициентът на интелигентност и по-развито е творческото мислене. А досадната особеност на гениалния ум е, че движението на тези молекули в мозъка е затруднено.

Причината е, че NAA се намира в тъканите на сивото вещество, състоящо се от нервни клетки - неврони. А връзката между тях се осъществява от нервни влакна - аксони. При повечето гении аксоните работят невероятно бавно и понякога дори с прекъсвания.

Откритието на д-р Юнг позволява да се обяснят още два необяснени досега факта, присъщи за големи таланти: запазването на детското любопитство до дълбока старост и балансирането на границата на лудостта. Причината е, че миелиновата обвивка на практика почти липсва при децата до 4-годишна възраст. Знае се, че на тази възраст малчуганите са големи фантазьори, много креативни, измислят нови думи, образи и дори светове. С възрастта обвивката се удебелява с мазнини и мисленото става много по-стереотипно.

Гениалният мозък до последния си ден запазва детската си чистота, не губи детската си непосредственост. Второ, тази "гениална" аномалия на бялото вещество често се среща при хората с психични разстройства, най-вече при шизофрениците. Така е открито още едно доказателство за това, че гениалността е своеобразна болест.

Мудността в мисленето е била характерна за гении като Алберт Айнщайн например. Докато говорел с майка си, той така дълго обмислял елементарни неща, че тя го смятала едва ли не за умствено изостанал. Учителите му се дразнели колко бавно възприема новата информация.

Великият художник Пабло Пикасо, за да се съсредоточи върху даден проблем, почти по половин час въртял в ръцете си някакъв предмет - стара кърпа или счупен гребен, преди да открие най-накрая необходимото решение.

За невероятно мудни в мисленето били смятани основоположникът на кибернетиката Норберт Винер, режисьорът, композитор и актьор Чарли Чаплин, композиторът Александър Бородин и др. dnes.bg