Айлиш избухна на световната сцена миналата година с призрачни мелодии, мрачна естетика и истеричен хумор. Но основната ѝ аудитория – тийнейджърите, знае за нея от години, благодарение на стрийминг платформите и на една индустрия, която внимателно създаде образа на "странното хлапе" в противовес на розовата поп принцеса Ариана Гранде.

Как се случи това, разказва "Бъзфийд". Айлиш смесва пънк, деветдесетарски хип-хоп, развлачени дрехи и калейдоскопична галерия от цветове на косата. Видеата ѝ са семпли, но изненадващи – в You Should See Me in a Crown тя изяжда паяк, в When the Party’s Over изпива черна течност, която после изплаква, а в xanny в лицето ѝ гасят цигари.

Тогава 17-годишното момиче получи медийно отразяване, за което множество звезди могат само да мечтаят – "Ню Йорк таймс" писа за нея текст със заглавието "Това не е типичната 17-годишна поп звезда. Свиквайте", "Билборд" я нарече "новият пример за успех в стрийминг ерата", а "Ролинг Стоун" я обяви за "Триумф на шантавите".

Триумфът веднага ѝ навлече критики, че уж "странното" момиче е внимателно продуцирано от индустрията, а не е събрало органична фен маса в интернет, както се твърди. Истината е някъде по средата.

Тя е израснала в Лос Анджелис, а родителите ѝ са актьори – баща ѝ с малки роли в "Западното крило" и "Железният човек", майка ѝ – в сапунени опери. Брат ѝ Финиъс създава музиката ѝ заедно с нея. Двамата са били обучавани у дома, тя е озвучавала филми, пяла е в хор и е взимала уроци по танци, а той е играл в "Клуб "Веселие" и "Съвременно семейство".

На 17 Финиъс пише баладата Ocean Eyes за собствената си група, но решава да я даде на 13-годишната си тогава сестра, която пее кавъри чудесно. Двамата качват записа в SoundCloud "буквално за да изпратим линк на учителя ми танци. За един ден песента беше слушана 1000 пъти и изпаднахме във възторг", разказва Айлиш.

Историята за никому неизвестния неоправдан артист, който изведнъж добива слава благодарение на Youtube или SoundCloud, е основният наратив на шоубизнеса в наши дни – това се случи с покойния XXXTentacion и с Lil Nas X, чийто кънтри рап Old Town Road стана хит въпреки съпротивата на традиционната кънтри индустрия.

Ocean Eyes не бе всеизвестен хит, но привлече вниманието на мениджър, който се е свързал с Финиъс още през ноември 2015 г. В началото на 2016 г. Айлиш вече бе част от лондския лейбъл A&R и компанията за креативни услуги Platoon, която "пакетира" млади музиканти, преди да ги представи на големите лейбъли. Личният пиар на Айлиш я свърза с "Шанел" и с бъдещата ѝ стилистка Саманта Бъркарт, която оформи имиджа ѝ.

През март 2016 г. Ocean Eyes бе визуалирана с нов клип, в който стана ясно, че

Айлиш не е само изпълнител, а истински артист.

Няколко месеца по-късно я пое новият лейбъл Darkroom – чиито създадели са наясно, че в ерата на стрийминга е нужен не просто един хит, а създаването на цяла сценична личност и прилежащата ѝ естетика – точно това, което правят Айлиш и брат ѝ.

Тя няма нито една песен, която хората моментално да разпознават, за разлика от Лорд с нейната Royals например. "Не искаме нищо да бъде по-важно от артистката Били", коментира мениджърът ѝ.

Първият ѝ запис – EP-то Don’t Smile at Me, я превърна в "дарк поп" певица – в Bellyache тя пее от гледната точка на човек, избил приятелите си и чувстващ се гузен.

Но Били има и още нещо – уникална връзка с почитателите си, които на практика са на нейна възраст. Мнозина са я открили през музиката, но са ѝ станали истински фенове в "Инстаграм". Тя е израснала с тези платформи, имиджът ѝ е неразривно свързан с тях и момичето знае какво искат хората от нея. В същото време успява непрекъснато да ги изненада, което би могло да създаде прекалено големи очаквания към нея в бъдеще.

А що се отнася до стила ѝ – четири палта едно върху друго или панталони, нахлузени на ръцете – Айлиш казва: "Вече не се обличам като обикновено – навън трябва да си луд. Харесва ми да ме обсъждат и не ми пука дали на хората не им харесва, дори е по-добре, защото тогава значи съм ви в главите, мислите за мен, а това, братле, си е ваш проблем."

dnevnik.bg