„Сърце не ми даде да я съборя“: Как спасиха историческата работилница на Русе
Била определена за събаряне, пречела на планираните коловози и изглеждала като поредната сграда, която трябва да отстъпи пред новото строителство. Но железопътната работилница от 1866 година в Русе получила друг шанс. За спасяването ѝ разказа Светослав Първанов, заместник изпълнителен директор на „Булмаркет Груп“, който сподели личната си история за съхраняването на една от най-старите сгради в комплекса ЛВЗ. Възстановената постройка е част от официално открития на 1 октомври Индустриален парк „ЛВЗ“. В комплекса, развиван с частна инвестиция от над 60 милиона евро и инфраструктурен проект по Плана за възстановяване и устойчивост, историческата сграда получава ново предназначение като изследователски и музеен център.
Пътят към нейното запазване обаче започнал с категорично становище за събаряне. След придобиването на територията от „Булмаркет“ било възложено конструктивно обследване. Специалистите разделили сградите в три категории – годни за използване след ремонт, опасни и невъзстановими, и такива, чието укрепване изисква допълнителна икономическа оценка. Старата работилница попаднала сред постройките, които трябвало да бъдат разрушени. „Когато влязох в нея, сърце не ми даде да я покажа на фирмата, която бяхме избрали, за да извърши това събаряне“, разказа Първанов. Той започнал да проучва миналото ѝ и открил история, която го развълнувала. В разказа си Първанов свърза сградата с преданието за използването на камъни от старините край Плиска и Преслав при строителството на първата железопътна линия у нас – Русе–Варна, и съпътстващите я здания. Според представената от него история каменен материал от старата българска столица Плиска бил използван и за изграждането на русенската работилница за вагони и локомотиви. Първанов сподели, че прекарал два дъждовни уикенда в Плиска и Преслав, снимайки и сравнявайки камъните, и се убедил в тази връзка. За него постройката от 1866 година се превърнала в един от символите на Русе – ценност, която заслужава да бъде запазена, независимо че по думите му няма статут на паметник на културата.
Решението било трудно и от производствена гледна точка. През мястото на историческата сграда трябвало да преминат няколко коловоза, свързващи две индустриални халета. Затова първото предложение на Първанов било тя да бъде внимателно разглобена и изградена отново на около 200 метра югоизточно. Той довел собственика на „Булмаркет“ Станко Станков, разказал му историята и получил съгласие да се търси начин за съхраняването ѝ. Последвалите консултации с конструктори и строители обаче показали, че преместването крие непреодолими трудности. Стените на старата работилница са дебели около 60 сантиметра, с дялан камък от двете страни и пълнеж от натрошен камък и свързващ материал. Особена се оказала и металната покривна конструкция без вътрешни подпорни колони. По разказа на Първанов закрепването ѝ включва отвори в камъните, в които на място е излят чугун – още една пречка пред безопасното разглобяване.
След втори разговор със Станко Станков било взето окончателното решение: историческата железопътна работилница остава на своето място и ще бъде възстановена. Първанов открои и приноса на хората зад реализацията – Станко Станков за осигуряването на финансирането, Спасимир Димитров за строителните дейности и Станислав Калчев за технологичното оборудване на комплекса. За себе си той запазва удовлетворението, че е помогнал сградата да оцелее. В края на емоционалния си разказ заместник изпълнителният директор отбеляза, че нито той, нито Станко Станков, нито изпълнителният директор Момчил Бояджиев са родени в Русе. Но това не им е попречило да работят за неговото бъдеще и да съхранят част от миналото му. „Не е важно къде си роден. Може би по-важно е да имаш сърце, предприемачески дух и много воля“, каза Първанов. Днес спасената постройка свързва началото на железопътната индустрия в Русе с новия живот на ЛВЗ. А бъдещият музеен център ще пази и историята на собственото ѝ оцеляване – започнала с едно човешко решение да не бъде посочена за събаряне. АРЕНА |