На 24 юни 2026 г. от 18:00 ч. в Художествена галерия – Русе ще бъде открита изложбата „(Не)видимо приплъзване“ на Клаудия-Мария Луениг (Австрия/Германия) и Елена Панайотова (България).
„(Не)видимо приплъзване“ поставя фокус върху онези процеси, които не се заявяват директно, но променят начина, по който виждаме. В основата на изложбата стои над 25-годишното сътрудничество между двете артистки – развивано паралелно в ролите им на художници и куратори. Тази продължителна съвместна работа изгражда общо поле на чувствителност към едва доловими измествания – в образа, във възприятието и в контекста, в който те възникват.
Заглавието насочва към такива преходи – не като внезапни промени, а като постепенни приплъзвания, в които сигурното значение се разколебава, а очевидното престава да бъде единствено. В по-широк план това може да бъде мислено и като отзвук от съвременни процеси – политически, социални и регионални – в които именно незабележимите изменения често оставят най-дълбок отпечатък.
В центъра на практиката на Клаудия-Мария Луениг стои линията – не като средство за описание, а като форма на действие. Тя функционира едновременно като следа, граница и връзка, чрез която се изследва пространството между тялото и другия. Работите ѝ не представят външна реалност, а регистрират преживяването на присъствието – крехко, телесно и в постоянен процес на конструиране.
Практиката на Елена Панайотова се развива в полето между рисунката, живописта и обекта, където образът е ясно изграден, но не изчерпан. В него присъства фрагмент – не като липса, а като знак за онова, което не може да бъде напълно видяно. Така произведението функционира като цялост, която едновременно задържа и отлага смисъла. В този процес зрителят се активира като своеобразен Homo ludens – не пасивен наблюдател, а участник, който чрез въображение и опит свързва, допълва и пренарежда възможните прочити.
В диалога между двете авторки изложбата изгражда поле на напрежение между яснота и отместване, между присъствие и отсъствие, между видимо и невидимо. Вместо да предлага окончателни тълкувания, „(Не)видимо приплъзване“ насочва към по-бавно и внимателно наблюдение, в което смисълът възниква постепенно – чрез малки отклонения, наслагвания и преходи.
АРЕНА |
RSS новини
