Директорът на Регионален исторически музей – Русе проф. д-р Николай Ненов придоби научна степен „Доктор на науките“. Професионалното направление е 3.1. Социология, антропология и науки за културата. Процедурата по защита на дисертационния труд с тема „Рибари по Дунав. Наследства и културен пейзаж“ се проведе днес в Нов български университет, програма „Антропология“. Седемчленно жури от четири университета и институти на БАН обсъдиха научния труд и гласуваха положително.
Дисертационният труд представя изследване върху рибарските общности по река Дунав, тяхното културно наследство и културния пейзаж, който те създават, спира се на образите на наследството и начините на представянето им. Към момента у нас няма друго изследване на дунавските рибарски общности, както и анализ на културните наследства. Приносни в текста са темите за културния пейзаж, неговото пораждане и употреби, както и връзката между местните рибарски общности като носители на наследството и предизвикателствата на музейните репрезентации.
Изследването не е моментна снимка на рибарските общности по Дунав, а вглеждане в начин на живот, който включва познаване и употреби на природната среда и е съсредоточен върху представянето на наследени практики, знание и умения, които стоят в основата на локално културно наследство. То цели изучаване на рибарските общности по Дунав, представяне на техните културни наследства и възможностите за споделянето им чрез форми на интерпретация или обучения в неформална среда. Изследването се разполага между етнология и антропология, от една страна, и музеология, от друга, като надгражда както описанията и техните анализи, така и формите на запазване, споделяне и предаване на културното наследство, включително културния пейзаж и образите на Дунав и рибарите в паметта, в белетристиката и употребите им.
Текстът се опира на 126 интервюта с рибари по долен Дунав, както и на множество теренна работа, поради което са проследени както фестивали, така и всекидневни културни практики. Изследването съдържа и научно-практически елементи, тъй като създава визия и обща политика за опазване и развитие на нематериалното културно наследство на рибарските общности, както и възможностите за неговата интерпретация.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
През 1999 г. Николай Ненов защитава дисертация по фолклористика „Българската хайдушка епика – потекло и развитие“ пред Специализирания научен съвет към ВАК в БАН и става доктор, през 2000 г. в Института по етнография – БАН става научен сътрудник за нуждите на Русенския музей. От 2007 г. е старши научен сътрудник/ доцент, като процедурата минава през същия институт на БАН. До тогава издава книгите „Русе – портрет на века“, 2000, „Тутракан – разкази и етническа памет“, 2002, „Табачка – теренни материали и проучвания“, 2004, „Летописът на свещеник Кирил и фолклорът на село Беляново“, 2006. От 2015 г. е професор по музеология и етнология, Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН, като се хабилитира с книгата „Общуване с наследството. В търсене на музейни траектории“, 2016.
Междувременно проучва проблеми на градската етнология, набелязани с книгите „Pentru un viitor impreuna/ За едно общо бъдеще“, Humanitas, Bucuresti, 2009 (в съавторство с Мариана Конович), „Страдание и Спасение. Паметта за еврейските общности в Русе, Шумен и Варна“, Европейски пространства 21, 2015. Разработва и теми върху всекидневие и празници през социализма, разкрити чрез изследванията „Албумът на КОХУ. 1967“, (в съавторство с Д. Иванова), 2014; „33 албума от социализма“ (в съавторство с Д. Иванова и И. Великов), 2016. Впоследствие се ангажира с музеоложки проекти, ярък пример сред които е книгата „100 експоната от героичното време“.
АРЕНА
|
RSS новини
