Уважаема г-жо Илашчук,
Сърдечно благодаря за това, че избрахте Арена Медиа, за да споделите мисли и впечатления от гостуването ви в Русе!
Безспорно, едно от най-големите изпитания за една нация и държава – това е войната. Много трудно е да се задава такъв въпрос, ние тук в България сме късметлии, радвайки се на спокойно и предвидимо ежедневие.
Бихте ли споделили, след повече от две години война, как се живее днес в Украйна? Как се ходи на работа, как децата ходят на училище, как хората отиват на театър, на разходка в парка по време на война?!
- Благодаря Ви за този въпрос. Наистина не е лесно да се говори за война, когато за повечето хора в мирни страни тя изглежда като нещо далечно, почти абстрактно. Но за украинците това е ежедневна, ужасна реалност.
Животът в Украйна днес е постоянно балансиране между опасността, риска, заплахата от руските обстрели и желанието за пълноценен живот. Въпреки че войната продължава повече от три години, украинците работят, отглеждат деца, откриват нови бизнеси и учат. Всички институции работят. Особено трогателно е да видиш деца, които учат в бомбоубежища дори по време на въздушни тревоги. Животът продължава, и украинците не отказват да се разхождат в паркове, ходят на музеи и театри, влюбват се, работят и се опитват си починат от войната и стреса в паузите между масираните руски въздушни обстрели. Това е нашата форма на съпротива. Не се сломихме. Войната ни промени, но не ни унищожи.
Украинците доказаха, че могат да живеят, да развиват и реформират държавата, и да се борят и оцеляват едновременно. Убедени сме, че справедливостта е на наша страна. Отстояваме свободата, достойнството и мирното ни бъдеще. Но, за съжаление, през последните месеци наблюдаваме рязко увеличение на руските обстрели на гражданска инфраструктура: болници, училища, жилищни сгради. Всеки ден от ракети и дронове загиват мирни жители.
Всеки път Русия увеличава броя на ракетите и дронове, по време на ракетни въздушни атаки, които носят смърт и ужасни разрушения. По време на последната такава атака са регистрирани над 700 руски дрона. От началото на тази година руските военно-въздушни сили са хвърлили над 15 хиляди управляеми авиобомби върху позициите на въоръжените сили на Украйна и населени места в Украйна.
И само през април руската авиация е хвърлила над 5000 управляеми бомби. И това се случва на фона на международни инициативи и усилия за мирни преговори. В отговор Русия само засилва атаките си, а в резултат на това в Украйна загиват все повече мирни жители. Ето защо днес е критично важно да се укрепи украинската система за противовъздушна отбрана. Благодарни сме на нашите партньори за подкрепата им, но се нуждаем от по-модерни системи за противовъздушна отбрана, за да защитим нашите хора и да спасяваме животи.
Само допреди десетина години повечето от нас не допускахме, че какъвто и да е спор между държави в Европа не е възможно да се разреши с мирни средства. За съжаление тази гледна точка е вече в миналото.
Как се развива във времето отношението на вашите сънародници към тази, със сигурност, непредизвикана военна агресия? От първия ден на агресията 24 февруари до днес близо 28 месеца по-късно?
- За украинците началото на пълномащабна война на 24 февруари 2022 година беше шок. И не само за украинците, но и за много хора по света. Но това е нова реалност. След 2014 година Кремълското ръководство само засилва своята агресия, своите имперски амбиции.
От първите дни на агресията украинците се обединиха, мобилизираха и се изправиха за защита на всяко едно парче от своята земя. През това време украинците преминаха през всички етапи: от отричане и шок, през гняв и страх, до приемане и решителност да защитават земята си. Станахме по-силни, по-обединени, по-уверени, че справедливостта, свободата и достойнството задължително ще победят.
Въпреки болезненните загуби, настроението остава борбено. Вярваме и се борим за това - международните престъпления да бъдат спряни и престъпниците да понесат заслужени наказания.
Но в същото време добре разбираме, че за да приключи тази война, не е достатъчна само устойчивостта на Украйна. Натискът върху Русия трябва само да расте, а цената на агресията за нея трябва да става все по-висока всеки ден. Засилването на санкциите, политическата и икономическа изолация и най-важното - подкрепата на Украйна със съвременни оръжия и системи за противовъздушна отбрана са инструментите, които могат и трябва да ускорят края на тази варварска война.
Тук, в Русе, посрещнахме хора от Украйна буквално няколко дни след началото на войната. Имахме и редкия шанс пред камерата на нашата медия 6 украински жени да споделят шока от напускането на дома, рисковете на пътуването, своите преживявания в рубриката ни ПАМЕТ И СЪПРИЧАСТНОСТ
Има ли сега предизвикателства, пред които е изправена украинската общност в България? Специфични нужди или проблеми, които трябва да бъдат адресирани приоритетно?
- Украинската общност в България е изправена пред много предизвикателства, които изискват внимание и подкрепа. Първо, това е въпрос на адаптация. Много украинци пристигнаха внезапно и се нуждаят от помощ при намирането на жилище, работа, достъп до образование и медицински услуги. Второ, важно е да се запази културната идентичност и да се подкрепи моралният дух, тъй като много от тях са преживели травматичния опит на войната. Ето защо приоритет е създаването на такива програми и пространства, където украинците могат да получат не само спешна практическа помощ, но и психологическа подкрепа, комуникация и възможност да запазят своята култура.
Какви са Вашите впечатления от интеграцията на украинските бежанци в България? Има ли нужда от нови мерки за улесняване на този процес? Процесът на интеграция на украинските принудително разселени лица, който продължава вече 4 година, изисква постоянни промени и корекции.
- За съжаление войната продължава, за съжаление държавата-агресор продължава терора си и го засилва. Цели градове и села в източната част на Украйна са разрушени. Атаките с дронове, ракети и авиобомби срещу мирни градове и гражданска инфраструктура не само не спират, но стават все по-интензивни и по-разрушителни. Затова, заради децата, заради здравето им, украинците, които преди това са направили избора да останат в Украйна, променят решенията си. И търсят мирно небе и спокойствие в Европа. Всеки ден нови украинци, жени с деца, идват не само в България в търсене на спокоен сън и шанс да дочакат края на войната и победата на Украйна в мирна обстановка.
Следователно това създава нови предизвикателства. Едно е да се задълбочи интеграцията на онези разселени лица, пристигнали в България през 2022 година. А друго е с тези, които пристигнаха сега, които се нуждаят от адаптация, и започват от начало, докогато други техни сънародници вече са научили езика, вече са си намерили работа и са уредили децата си да посещават училища. Но дори и те се нуждаят от подкрепа. В крайна сметка, да започнеш от ново, особено ако си загубил всичко на територията, окупирана от Русия, или домът ти е бил разрушен от руски бомби в прифронтови градове и села, е изключително трудно. И е много трудно да се възстановиш от тази травма. Украинците най-вече намират спасение в работата. Някои са научили езика на основно ниво и са си намерили работа. Други са започнали доброволческа работа и помагат на своите сънародници.
За съжаление, сме свидетели на много случаи на спекулации около темата за украинските мигранти. Всъщност финансирането на програми за подпомагане на украинците с временни мерки се осъществява за сметка на Европейската комисия и международни донори. Освен това само 10% от украинските мигранти ползват програмата за социални безплатни жилища в България. Останалите, 90 на сто наемат жилища, работят, създават малки и средни предприятия.
Много сме благодарни за политиката на правителството, насочена към създаване на образователни възможности за украинските деца. Повече от 6,5 хиляди украински деца учат в български училища, а българското правителство прие решение да предостави на украинските кандидат-студенти възможност да учат в български университети. Високо ценим такъв открит, конструктивен и приятелски подход на българския парламент и правителство, както и на цялото българско общество в подкрепа на украинските граждани.
Какво е значението на българската подкрепа за Украйна в международен план? Как виждате ролята на България в рамките на Европейския съюз и НАТО в контекста на военната агресия срещу Украйна?
- България последователно подкрепя Украйна в нейните евроатлантически и европейски стремежи. Това е така от 2013 г. насам, когато украинският народ каза решително не на режима на Янукович да блокира пътя на Украйна към ЕС. България беше сред първите страни, които приеха решение за създаване на всеобхватна зона за търговия с Украйна и ЕС през 2014 г., ратифицира Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна на 24 юли 2014 г. и лобира въвеждането на безвизов режим за Украйна с ЕС през 2017 г.
И днес България активно подкрепя Украйна по пътя ѝ към членство в ЕС и НАТО. Без Украйна сигурността и развитието на Европа и НАТО са невъзможни. Оценяваме открития диалог и готовността на България да сподели собствения си опит за интеграция. Разбира се, Украйна поздравява България за постигнатите значителни успехи. И за присъединяването към Шенгенското пространство, и за приемането на решението за въвеждане на еврото като единна валута от 1 януари 2026 г. Това е невероятен успех, това е признание за постиженията на много български правителства, политици, експерти и бизнес. И това със сигурност е положително не само за България. Но е положително и за целия Европейски съюз.
Как се развива сътрудничеството между България и Украйна? Има ли приоритетни области извън пряко свързаните с нуждите, предизвикани от войната?!Споделете, ако предстоят, разбира се, конкретни проекти или инициативи, планирани в близко бъдеще?
- България е много важен икономически партньор на Украйна. Ние сме съседни държави в региона, свързани сме от Черно море и Дунав, имаме стабилни бизнес-контакти от десетелетия. С началото на руската агресия структурата на търговския ни оборот се промени и се промени още повече след пълномащабното нахлуване на Русия. За Украйна България е важен вносител на редица продукти, чието производство в Украйна беше загубено поради руската война. За България Украйна е интересна като доставчик на селскостопански продукти, като страна с висок индустриален потенциал. Имаме много перспективни проекти в областта на регионалната инфраструктура, в областта на агропромишления комплекс, в областта на иновациите, дигитализацията и развитието на ИТ сферата. Работим върху провеждането на редовни украинско-български бизнес форуми, върху стабилна и ефективна комуникация на държавните структури, което допринася за улесняването и развитието на по-нататъшни бизнес контакти.
Много бих искал да ви попитам как си представяте близките месеци, есента, за вашите сънародници, за Украйна... Но си давам сметка колко непредвидимо е всичко, свързано с близкото бъдеще. Все пак – какво очаквате?
- В момента Украйна преживява изключително трудно лято. Русия се опитва да окупира колкото се може повече нови територии и за това ръководството на Кремъл не щади нито човешки ресурси, нито оръжия. Опитите им за атаки се задушават. Но вместо това Кремъл продължава ежедневния терор над цивилното население и опитите за унищожаване на гражданска и отбранителна инфраструктура. Очаква се есента и зимата да бъдат много трудни. Вече 4 поредни зими Русия целенасочено унищожава енергийната инфраструктура и производствени мощности. Русия нарушава всички норми и обичаи на водене на война и открито унищожава украинците, опитвайки се да заличи всичко от лицето на земята - предприятия, магазини, петролни бази, енергийната система, жилищни сгради, болници, библиотеки, училища, детски градини... Очакваме увеличение на практическата секторална помощ, и отбранителната помощ от нашите международни партньори, за да защитим хората, за да защитим децата. Натискът върху руската федерация трябва да се увеличи, международните престъпници трябва да бъдат наказани. А украинците, както и европейците, трябва да си възвърнат мира, да живеят и да се развиват като цивилизовани общества.
Пожелайте нещо на русенци! Аз ви желая от цялото си сърце скорошен и справедлив мир!
- Не за първи път посещавам Русе и наистина много обичам този град. Русе, зелените му улици и река Дунав ми напомнят за Киев. Много съм благодарна на местните власти за топлото посрещане, за инициативите и сътрудничеството. Благодаря и на Почетния консул на Украйна в Русе, г-н Пламен Бобоков, който от много години насърчава развитието на украинско-българското взаимноизгодно сътрудничество.
Пожелавам на всички русенци просперитет, мир и увереност в стабилно бъдеще. Пожелавам икономическо и индустриално развитие на града и региона, със запазване на традициите и всички предимства на екологичния и комфортен живот в града, който е архитектурната перла на България.
Дидо ИЛИЕВ
АРЕНА
|