Наричат това още "зелени коридори" за туристи, но каквато и да е формулировката, става въпрос за едно и също нещо: как географски близки държави постепенно да се отворят една към друга след строгите мерки за спиране на коронавируса. И по-големият въпрос: как ще изглеждат международните пътувания след една криза, която разтърси сектора неподозирано много.

Ваксина за коронавируса едва ли ще има масово преди следващото лято, а мнозина експерти искат да видят как ще действа тя и заедно със сезонния грип, което означава, че нормализиране може да има към пролетта на 2022 г. Засега и оптимистите не очакват пълно отваряне на границите в следващите 12-18 месеца, т.е. някакво резервно решение трябва да се търси и за следващия летен сезон.

Затова като че ли основният принцип за промяна в момента е страните да имат висока степен на взаимно доверие в контрола на границите си срещу пандемията и към здравните си системи и антиепимедимни политики. Много е вероятно също "зелените коридори" за хора да започват от ограничен брой летища и контретни гранични КПП.

Балтийците - първи в Европа и света

Трите балтийски републики ще станат на 15 май първите в ЕС, които ще позволят неограничено пътуване на свои граждани. Но правилото за пътуващи извън техните граници не се променя - ЕС препоръча до 15 юни да не де отменя забраната за влизане от страни извън съюза, а който от гражданите на Литва, Латвия и Естони е пътувал извън договорената тристранна зона трябва да се самоизолира за 14 дни.

От 2007 г. балтийските републики са част от Шенгенската зона и сега литовският премиер Саулиус Сквернелис казва, че са дали добър пример "като заявихме много ясно, че страни, които успешно се справят със ситуацията, могат да се отворят една към друга", но няма да правят компромис с държави, където положението е мног отежко и не се взимат мерки за контрол на заразата. "Това е много важенстимул за регионалния туризъм. Няма да ни върне там, където бяхме, но много работни места ще бъдат спасени", коментира Зидре Гавелиене, ръководител на тристическа асоциация в Литва.

Нова Зеландия и Австралия са сред държавите, които засега се справят най-успешно с болестта и сега заговориха за транс-тасманийски "мехур" за лесно пътуване между тях. Вярно е също, че двете страни са островни, а не с проблемите на една континентална държава, през която преминават различни транспортни трасета.

Новозеландският премиер Джасинда Ардърн наложи всеобхватни ограничения достатъчно рано, проследи спазването им и комуникираше решенията си като убеждаваше, а не командваше. Австралия тества и проследява потенциалните вирусоносители, опирайки се на сингапурска технология. Строгият контрол на границите помогна и на двете държави, като Канбера вече предупреди, че ще се отвори за международни пътници най-рано през октомври и те все пак ще трябва да прекарват две седмици под карантина, пише в. "Файненшъл таймс". Така че отварянето на транс-тасманийски "мехур" изглежда разумна опция.

Алън Джоунс, изпълнителен директор на австралийската авиокомпания Qantas, припомня, че Нова Зеландия е вторият по големина източник на туристи за Австралия, а австралийците са №1 туристи на новозеландския пазар. Освен това двете страни преговарят за "търговски мехур" с участието и на Канада, Южна Корея и Сингапур, благодарение на който лесно да стават бизнес пътуванията.

Потенциалните партньори

Дълготрайната изолация не е възможност, която много държави могат да си позволят, и според експертите отварянето на такива зони тепърва ще се обсъжда. Виетнам и Тайланд вероятно ще бъдат такава двойка, смята главният изпълнителен директор на Асоциацията за пътувания в Тихоокеанска Азия Марио Харди, цитиран от Си Ен Ен.

Авиационният анализатор Брендън Соби очаква да види такива уговорки и в Европа и Северна Америка. Според него държавите ще се оглеждат за партньори, които видимо са успели да овладеят заразата, и то първо сред непосредствените си съседи. След това ще дойдат геополитическите партньорства, смята географът от Хонконгския университет Бенджамин Якинто.

В Азия голямата въпросителна ще е какво да се прави с Китай, който е най-големият източник на туристи. Проучванията показват, че китайците се придържат към познати дестинации и не пътуват надалеч, казва управителният директор на консултантската компания C9 Hotelworks Бил Барнет. Това означава, че Тайланд, който привлича 11 млн. китайски туристи годишно, вероятно ще бъде една от първите страни, които ще се отворят за тях.

На летището

Какво ще се промени по летищата? На много от тях вече има правила за дистанция от два метра между хората, дезинфектанти на видими места и опити пътниците да бъдат пръснати по различните терминали.

Американската Администрация за сигурност на транспорта препоръчва пътуващите да мият ръцете си в продължение на 20 секунди преди и след проверките за сигурност. Хонконгското международно летище тества машина за дезинфекция на цялото тяло, която би трябвало да може почисти цял човек с дрехите за 40 секунди, разказва Би Би Си.

Emirates Airlines пък предлагат бързи тестове за COVID-19, преди пътниците да се качат на самолета. Резултатите идват след 10 минути.

На самолета

Стюардесите вероятно ще носят маски; пътниците също. В Корейските авиолинии екипажът носи цялостни защитни костюми, включително маски за очи и ръкавици. Големите авиолинии би трябвало да са разработили планове за щателна дезинфекция на масичките, коланите и седалките.

Добрата новина е, че няма да има блъскане с лакътя на съседа за облегалката, тък като повечето компании ще оставят празни места между пътниците. Под въпрос е обаче как това ще се отрази на цените и дали ще върне авиацията във времето, в което билетът между Париж и Ница струваше над 1000 евро, отбелязва Би Би Си.

dnevnik.bg