Българите са били с най-ниска
продължителност на живота в ЕС през
2018 г., сочат данни на европейската
статистическа служба Евростат. Средната
продължителност на живота на сънародниците
ни преди две години е била 75 години,
което все пак е с два месеца по-дълго
спрямо 2017 г. Жените у нас са живели средно
78,6 години, а мъжете – 71,5 години, което
поставя и двата пола на последно място
сред страните, за които са налични данни.
През 2018 г. българите са живели без
никакви заболявания средно до 65,8 години,
т.е. с година и три месеца повече спрямо
2017 г. Жените у нас живеят по-дълго без
никакви болести в сравнение с мъжете –
67,6 години спрямо 64 години. Такава е
тенденцията и в Европейския съюз като
цяло – преди две години жените в съюза
са живели в пълно здраве до средно 64,2
години спрямо 63,7 години за мъжете.
В ЕС жените са живели средно с 5,5 години
повече от мъжете – 83,7 години спрямо
78,2 години, сочат данните на Евростат.
Европейците са изживели около 77% и 81% от
живота си без заболявания съответно
при жените и мъжете.
Сред страните членки на ЕС, за които
са налични данни, жените в Малта са
живели най-дълго в пълно здраве през
2018 г. (73,4 години), следвани от Швеция със
72 години и Ирландия със 70,4 години, а при
мъжете на най-дълъг живот без болести
са се радвали жителите на Швеция (73,7
години), Малта (71,9 години) и Ирландия
(68,4 години).
За сметка на това жените и мъжете в
Латвия живеят най-кратко в пълно здраве,
съответно 53,7 години и 51 години.
Жените са живели по-дълго в пълно
здраве от мъжете в 19 страни членки на
ЕС, като разликата между представителите
на двата пола е относително малка. В пет
страни тя е над две години – Полша (+3,8
г.), България (+3,6 г.), Литва (+2,8 г.), Латвия
(+2,7 г.) и Естония (+2,3 г.).
На обратния полюс в седем страни членки
на ЕС броят на годините без болести при
жените е бил по-малък от този при мъжете.
Най-голямата разлика се наблюдава в
Холандия (-3,9 г.), Дания (-3,4 г.) и Финландия
(- 3,1 г.).
Отделни данни, публикувани от Евростат
днес, показват, че през 2016 г. Общо 4186 души
в ЕС са починали от грип, което се равнява
на 9 смъртни случая на един милион души
население. Смъртността варира всяка
година в зависимост от конкретния вирус,
който заразява населението.
Възрастните хора са по-тежко засегнати
от грипа от младите. През 2016 г. Смъртността
при хората от 65 години нагоре е била 34
души на един милион души население,
равняваща се на 70 на сто от починалите
от грип в ЕС. Това е подобрение спрямо
връхната точка през 2015 г., когато са
регистрирани 58 починали на един милион
души население, но все пак е малко над
равнището от 2012 г., когато са умирали
средно 27 души на един милион души
население.
Уязвимостта на възрастните хора към
грипа е причината ваксината срещу
обикновения грип да е препоръчителна,
особено за населението в напреднала
възраст, отбелязва Евростат.
За сметка на това смъртността при
хората до 65 години е била трима души на
един милион души население, като тя е
дори по-малка през предходните четири
години. АРЕНА
|