Гениалната и рядко изпълнявана Миса
Солемнис ще звучи в изпълнение на
Сoфийската филхармония и Националния
филхармоничен хор на 12 март в София и
на 14 март на Международния музикален
фестивал „Мартенски музикални дни“ в
Русе. На диригентския пулт застава Емил
Табаков, а соловите партии са поверени
на млади, но вече оценени родни таланти,
селектирани лично от примата Красимира
Стоянова.
Сопраното Стефани Кръстева е направила
своя дебют на сцената на Националната
опера, печелила е стипендията „С усилия
към звездите” по селекция на Красимира
Стоянова, както и награди на няколко
международни конкурса.
Мецосопраното Виолета Радомирска е
сред най-талантливите ни съвременни
певици, изявяваща се на големи международни
сцени, сред които и Ла Скала, където
дебютира през сезон 2018-2019в „Електра”
на Р. Щраус.
Трето поколение певец, Емил
Павлов е солист на Държавната опера в
Пловдив, а от сезон 2017/2018 и на Софийска
опера и балет. Младият тенор е лауреат
на много национални и международни
конкурси.
Басът Валентин Ватев учи
при Александрина Милчева и Роберто
Скандиуци, а понастоящем работи с
Красимира Стоянова. Има подчертан
интерес към бароковата и кантатно-ораториална
музика. Солист е на ансамбъла за старинна
музика Neumeyer Consort в Майнц, с който
осъществява запис на ораторията „Израел
в Египет” за немската звукозаписна
компания Flexaton.
Един от най-уаважаваните ни диригенти,
Емил Табаков се отличава със задълбочен
прочит и афинитет към монументални
произведения, каквато е и Миса Солемнис.
Неговите интерпретации на Малер, Брукнер
и Бетовен са определяни от музикалната
критика като емблематични и проникновени.
Маестрото се отнася с огромен респект
към партитурата на творбата, която е
представял в София през 2014 г.
След софийската публика удоволствие
да се насладят на великата Бетовенова
творба, ще имат и слушателите в Русе.
Концертът е включен в програмата на
Международния фестивал "Мартенски
музикални дни". Срещата на русенци с
тази творба става след цели 31 години.
Отново в рамките на фестивала на 18 март
1989 г. Миса Солемнис е звучала за последен
път в Русе в изпълнение на Русенската
филхармония, Националния филхармоничен
хор (тогава Капела) и солисти от Австрия,
Германия и Америка под диригентската
палка на Алипи Найденов.
Най-грандиозният, „величествен“
Бетовенов опус по собственото му
определение, негов opus
magnum е Missa
solemnis, писана почти
едновременно с Деветата симфония. В
писмото си от 10 март 1824 до Издателство
„Шот“ по повод ръкописа на
месата Бетовен пише: „Колкото
и да ми е трудно да говоря за самия себе
си, все пак аз я считам за най-великото
си произведение“. И
коментарите на съвременниците му са
категорични: „Голямата
меса на господин Лудвиг ван Бетовен е
призната единодушно от всички познавачи
за най-забележителното религиозно
произведение, което се е появявало от
времето на „Месия“ на Хендел – както
по новаторство, така и по благочестив,
боговдъхновен смисъл, изразен във всяка
нота, което вероятно е най-важното“. АРЕНА
|