Според Типика /Устава/ на Българската православна църква Рождественският или Коледният пост е вторият по своята продължителност след Великия пост. Той е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост, като е подобен на Апостолския или Петровия пост. Коледният пост се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата четиридесетница - Великденския пост.

За болни, бременни и кърмачки постът е значително облекчен, тъй като самото им състояние се приема в някаква степен духовен подвиг, изискващ себеограничение.

Утвърждаването на 40-дневния пост е свързано с 25 декември, на който се чества Рождеството на Господ Исус Христос. Това е станало сравнително късно - през 12-и век. Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово - Божия син Исус Христос.

През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември, включително, се консумира само растителна храна с олио. През останалите дни на този пост /без сряда и петък/ се разрешават безгръбначни животни /охлюви, миди, октоподи и други/, които също се приемат за постни храни. Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се консумира и риба.

Според духовници не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост, а човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните грехове, и да потърси опрощение.

От началото на Коледните пости до празника Въведение Богородично, който се отбелязва на 21 ноември, са забранени венчавките.

40-дневният Рождественски пост често е наричан още "Четиридесетница на апостол Филип", тъй като се празнува веднага след Деня на апостол Филип - на 14 ноември. Установен е сравнително късно - в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост, и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий.

АРЕНА