Да се разшири кръгът от роднини, които могат да дадат съгласие човек в мозъчна смърт да бъде донор, да се въведе възможност човек изрично да декларира приживе съгласие да е донор и да бъде вписван в специален регистър, да се повдигне въпросът и да започне дискусия дали да се разреши в България т.нар. кръстосано донорство и трансплантация на матка. Това са част от измененията, залегнали в проекта за промени в Закона за лечебните заведения, пуснат днес за съгласуване от здравното министерство.

Измененията, публикувани за обсъждане заедно с промени и в Закона за здравето, засягат всевъзможни взаимоотношения в здравния сектор и на над 50 страници правят редица промени. Едно от измененията е свързано с донорството.

С цел увеличаване броя на донорите се предвижда възможност по-широк кръг роднини да могат да разрешават взимането на органи и тъкани от починал човек. В момента такова съгласие могат да дадат съпруг или родител, дете, брат или сестра. Понякога обаче починалите нямат такива близки родственици и не могат да станат донори. Промените предвиждат вече воля за донорство да могат да изразяват и други роднини по съребрена линия "до четвърта степен, включително при родство, възникнало въз основа на осиновяване, но не по-рано от три години от осиновяването".

Пояснява се обаче, че всеки следващ ред роднини могат да дадат съгласие единствено при липса на по-близки роднини. За да няма никакви съмнения за недобросъвестност при вземането на органи и тъкани от починало лице, изрично се уточнява, че ако починалото лице няма близки, то не може да бъде донор.

Предлага се още хората приживе да могат да изразяват и изричното си съгласие за донорство. Това ще се вписва в регистрите на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Това съгласие няма да замести волята на роднините след смъртта на лицето, но би могло да ги ориентира и да ги улесни при вземането на окончателно решение, се посочва в мотивите на здравното министерство.

dnevnik.bg