Петък, 29 Март 2024
  • Арена Радио
  • Новини
  • Новини
  • Програмата
    Online radio Arena
    Изтегли Winamp


  • Главно меню
  • Онлайн TV (Начало)
    За нас
    Нашите продукти
    Контакти
    Да правим филм в Русе
    Арт
    Реклама
    Връзки
    Приятели

    всички новини  »
    Изпрати своята новина  »
    RSS новини
    19.02.2019  » Зад сивата маска на Гюргево се крие лицето на модерен театър

    Пиесата “Обсадата на Венеция” ще бъде играна през март в Хърватия (снимка: театър “Тудор Виану”, Гюргево)

    Сградите в румънския град са силно повлияни от социализма, но културата го поставя на картата не само на Румъния, но и на Европа

    Владимир Митев

    Колко русенци знаят, че в гюргевския театър се играе пиеса в жанра „комедия дел арте“, поставена от италиански режисьор? Или че за разлика от редица български театри, в Гюргево може да се гледат спектакли и през уикенда? Знаем ли в България, че гюргевският театър предлага безплатни билети за българи и колко от нас сме се възползвали?

    Може би за мнозина русенци да се ходи на театър в Гюргево би изглеждало като проява на претенциозност. Езиковата бариера наистина съществува. Но румънският град има да предложи повече от пазар за сирене и месо и паметни плочи за поклонение, свързани с българската история. През последните години именно театърът е една от институциите, които извършват социална промяна в Гюргево и се борят да освободят гюргевчани от силното усещане за „провинциалност“ и „васалност“ спрямо Букурещ и другите големи градове в Румъния.

    Колко български трупи играят пиеси в затвора, в болницата или в старческия дом в своите райони, както правят гюргевските актьори? Къде другаде, ако не в Гюргево, можем да срещнем по време на ежегодния Международен фестивал на дунавските театри младежки театър от Сърбия с директор българка или театър на общността от област Тоскана в Италия, който дава на жителите на малкия град Сартяно смисъл да останат в своя роден край и да обичат провинциалния живот, вместо да тръгнат по пътя на емиграцията?

    Въпреки че Гюргево е окръг, известен със своя традиционализъм, пиесите, които се поставят в театъра му са модерни. „Обезателно, Караджиале“ пресъздава сцена от една от класическите пиеси на румънската драматургия „Една бурна нощ“ на Йон Лука Караджиале. Двама влюбени млади започват плахо разговор, докато накрая не стигат до драматична развръзка – да се убият от любов или да потънат в кълбото на любовната игра. Тази сцена обаче се играе в духа на постмодернизма четири пъти в различни исторически епохи и в различна социална среда. Първо, действието се развива през XIX век сред румънски дребни буржоа. Във втория вариант събитията се пренасят в Древна Гърция. В третия случай историята се разгръща в артистичния Париж след френската революция. А четвъртият вариант на сцената протича в съвременността, като героите този път са почитатели на рокмузиката.

    Спектакълът успешно пресъздава универсалността на историята, разказана от Караджиале. Той бе преплетен с паузи, в които „режисьорът“ на пиесата извикваше на сцената хора от публиката, за да изиграят кратки моменти от действието. Така зрителите на театъра – основно млади хора, дошли, за да прекарат една по-различна съботна вечер, станаха част от епохата, в която Караджиале е творил. Освен че изиграха кратки сцени, те прочетоха стихотворения на румънски и на френски език.

    Съставът на театър „Тудор Виану“ е в постоянна промяна. Това допринася за жизнеността на трупата. Тя е изключително млада – всички са под 40-годишна възраст. Голяма част от тях живеят всъщност в Букурещ и пътуват, за да участват в репетиции или спектакли. Много от тях продължават кариерата си в големите театри на Румъния.

    Но гюргевският театър също има своите начини да се нареди сред големите. Спектакълът „Обсадата на Венеция“ по Албер Камю е с режисьор италианеца Микеле Модесто Касарин. „Обсадата на Венеция“ е дефинирана като първата в света „трагикомедия дел арте“. Тя се върти около проблема за властта и то по-точно за авторитарната власт, която иска постоянно да й се принасят жертви. Появата на чумата и смъртта като герои задвижва отношенията в средновековна Венеция, които водят до разкриването на посланието на пиесата. В спектакъла всички герои са скрити зад маски. Чумата и смъртта тестват хората, подчинявайки на волята си дожа на Венеция. На тест е подложен и главният герой, на когото му предлагат да спаси града от бедствието, като жертва своята любима. Той отказва. Отказът му обаче не води до злощастна развръзка. Напротив, властта разбира, че е безсилна и се оттегля. Кулминацията е, когато маските падат. Тогава се оказва, че всички герои в пиесата имат човешки лица, а само маските – социалните роли, ги поставят във властови отношения. В крайна сметка умението да се види отвъд маските, които другите хора носят в реалния живот, е основа за пълноценен човешки живот.

    Какво се крие отвъд маската на сивите сгради в Гюргево? Хора като нас със своите истории, съдби и борби.

    През последните десет години в Русе се изградиха няколко неработещи мола и спортна зала, която не генерира печалба, за да се изплати инвестицията в нея. Те трябваше да привличат румънски клиенти и зрители. Това все още не се случва. Може би някои очакват, че самото съществуване на един или друг бизнеспроект, ще поднесе на тепсия заинтересовани и платежоспособни потребители. Дали освен междуинституционално сътрудничество Русе и Гюргево нямат нужда от повече връзки на чисто човешко ниво? Изкушените да опознаят едно модерно лице на румънския град, могат да го направят през театър „Тудор Виану“.

    Маски долу!

    Podul prieteniei - Мостът на приятелството

    «  Обратно към новините



  • АНКЕТА
  • НА АРЕНАТА



  • всички интервюта  »