В детството си в по-голямата част от времето си
играехме навън с връстниците ни. За много от игрите на вън не сме имали
нужда от допълнителна екипировка. В повечето свободни игри няма да
срещнем мускул, който да не се раздвижи десетки пъти. А всичко това
помага за заякване на мускулатурата, подобрява дишането и
кръвообращението, пречиства кръвта и укрепява здравето на детето.
Всички сме играли на криеница. Много родители играят тази игра с
децата си още от ранно детство, защото е много интересна и забавна за
малките. Тази игра е пръв помощник в усвояване на умението за броене.
Понякога броим до 10, понякога до 20, друг път до 100. Играта може и да
се играе на закрито, но беше истинско удоволствие да играем в различни
вариации навън.
Играта е вид упражнение за детето за собственото му развитие като личност и като субект на дейността на познанието. Колкото повече играят децата, толкова по-добре се развиват физически.
Класическите детски игри са вечни не случайно. Те не
са просто средство за развлечение и забава. Те също учат на социални
умения, математика и развиват спортни качества. Идеята децата да играят
повече класически игри, е да прекарват по-малко време пред компютрите,
телевизора или играейки на конзоли.
Проучвания сочат, че деца под шестгодишна възраст масово прекарват
над два часа на ден в гледане на телевизия. Завръщането на ирите от
детството развива креативността и изгражда отношения между отдлените
личности.
Децата играят различни видове игри, съответстващи на етапа на
развитие, в който се намират. Всички те са свързани с когнитивни и
социални умения. Играта задължително предполага и налага въображаема
ситуация, която има строго индивидуален и субективен характер. Тя се
отличава със самостоятелност, доброволност, нерегламентираност и свобода
на избора, действието и решението. Мотивът за играта лежи в процеса, а
не в резултата и задоволява потребността от функциониране и самоизява.
Когнитивните игри са от особено значение за ранното детство. Обособяват се няколко вида.
Първият тип игра, с който се срещат децата още от раждането си, е
функционалната игра, която развива сензомоторната активност и продължава
до към двегодишна възраст. Функционалната игра е характерна с
преминаването от вродени към целенасочени действия. Именно чрез нея
най-често се преодолява хватателния рефлекс при децата.
За 2-3 годишните е характерна самостоятелната игра,
тъй като децата на тази възраст все още нямат достатъчно развити умения
за комуникация и се чувстват добре в собствената си компания.
Ако едно дете на тази възраст си играе често само, това е нормално
явление, но ако детето е по-голямо, това може да е индикация за наличие
на срамежливост, стеснителност и отдръпнатост.
Личността на едно дете израства и се формира
посредством различни видове занимания. Играта се явява най-същественият
способ за развитието на детето. Всяко дете трябва да има умението да
играе само. Самостоятелната игра развива въображението. Дори и да
съберем няколко деца на възраст около 2-3 години и ги наблюдаваме, ще
видим, че всяко от тях ще се вглъби в своя собствена игра и ще се потоми
в своя въображаем свят.
Въпреки че на децата им е трудно все още да се организират в групова
игра, те подсъзнателно имитират играта на другите деца. Това изгражда
социален модел на поведение и помага за развиване на бъдещите
комуникационни умения. През първата и втората година от детството
най-ранните игрови действия, които се осъществяват са с предметите
наоколо. Това са игри, в които няма никакви ролеви действия и не следват
правила.
Игрите с конструктори и кубчета също са неизменна
част от детството и често биват включвани като инструмент във
въображаемите игри на децата. Конструктивни игри се играят както от
по-малки деца, така и от по-големи.
Конструктивната игра най-често се свързва с онази дейност на децата,
която води до частично или пълно преобразуване на обект от близката
среда. В нея замисълът възниква под влияние на активното мислене и
въображението на децата. Децата изграждат конструкции в пространството с
обемни и равнинни елементи и достигат до завършен, реален обект. В
конструктивната игра знанията на децата стимулират възникването на
замисъла и определят общия ход на играта. Тази игра допринася за
обогатяване на практическия опит и техническите умения на детето, за
формиране и развитие на пространствената ориентация. puls.bg
|