Неделя, 5 Април 2020
  • Арена Радио
  • Новини
  • НА АРЕНАТА
  • Програмата
    Online radio Arena
    Изтегли Winamp


  • Главно меню
  • Онлайн TV (Начало)
    За нас
    Нашите продукти
    Контакти
    Да правим филм в Русе
    Арт
    Реклама
    Връзки
    Приятели

    всички новини  »
    Изпрати своята новина  »
    RSS новини
    17.02.2020  » Игрите в детството развиват личността на детето


    В детството си в по-голямата част от времето си играехме навън с връстниците ни. За много от игрите на вън не сме имали нужда от допълнителна екипировка. В повечето свободни игри няма да срещнем мускул, който да не се раздвижи десетки пъти. А всичко това помага за заякване на мускулатурата, подобрява дишането и кръвообращението, пречиства кръвта и укрепява здравето на детето.

    Всички сме играли на криеница. Много родители играят тази игра с децата си още от ранно детство, защото е много интересна и забавна за малките. Тази игра е пръв помощник в усвояване на умението за броене. Понякога броим до 10, понякога до 20, друг път до 100.  Играта може и да се играе на закрито, но беше истинско удоволствие да играем в различни вариации навън.

    Играта е вид упражнение за детето за собственото му развитие като личност и като субект на дейността на познанието. Колкото повече играят децата, толкова по-добре се развиват физически.

    Класическите детски игри са вечни не случайно. Те не са просто средство за развлечение и забава. Те също учат на социални умения, математика и развиват спортни качества. Идеята децата да играят повече класически игри, е да прекарват по-малко време пред компютрите, телевизора или играейки на конзоли.

    Проучвания сочат, че деца под шестгодишна възраст масово прекарват над два часа на ден в гледане на телевизия. Завръщането на ирите от детството развива креативността и изгражда отношения между отдлените личности.

    Децата играят различни видове игри, съответстващи на етапа на развитие, в който се намират. Всички те са свързани с когнитивни и социални умения. Играта задължително предполага и налага въображаема ситуация, която има строго индивидуален и субективен характер. Тя се отличава със самостоятелност, доброволност, нерегламентираност и свобода на избора, действието и решението. Мотивът за играта лежи в процеса, а не в резултата и задоволява потребността от функциониране и самоизява.

    Когнитивните игри са от особено значение за ранното детство. Обособяват се няколко вида. 

    Първият тип игра, с който се срещат децата още от раждането си, е функционалната игра, която развива сензомоторната активност и продължава до към двегодишна възраст. Функционалната игра е характерна с преминаването от вродени към целенасочени действия. Именно чрез нея най-често се преодолява хватателния рефлекс при децата. 

    За 2-3 годишните е характерна самостоятелната игра, тъй като децата на тази възраст все още нямат достатъчно развити умения за комуникация и се чувстват добре в собствената си компания.

    Ако едно дете на тази възраст си играе често само, това е нормално явление, но ако детето е по-голямо, това може да е индикация за наличие на срамежливост, стеснителност и отдръпнатост.

    Личността на едно дете израства и се формира посредством различни видове занимания. Играта се явява най-същественият способ за развитието на детето. Всяко дете трябва да има умението да играе само. Самостоятелната игра развива въображението. Дори и да съберем няколко деца на възраст около 2-3 години и ги наблюдаваме, ще видим, че всяко от тях ще се вглъби в своя собствена игра и ще се потоми в своя въображаем свят.

    Въпреки че на децата им е трудно все още да се организират в групова игра, те подсъзнателно имитират играта на другите деца. Това изгражда социален модел на поведение и помага за развиване на бъдещите комуникационни умения. През първата и втората година от детството най-ранните игрови действия, които се осъществяват са с предметите наоколо. Това са игри, в които няма никакви ролеви действия и не следват правила.

    Игрите с конструктори и кубчета също са неизменна част от детството и често биват включвани като инструмент във въображаемите игри на децата. Конструктивни игри се играят както от по-малки деца, така и от по-големи.

    Конструктивната игра най-често се свързва с онази дейност на децата, която води до частично или пълно преобразуване на обект от близката среда. В нея замисълът възниква под влияние на активното мислене и въображението на децата. Децата изграждат конструкции в пространството с обемни и равнинни елементи и достигат до завършен, реален обект. В конструктивната игра знанията на децата стимулират възникването на замисъла и определят общия ход на играта. Тази игра допринася за обогатяване на практическия опит и техническите умения на детето, за формиране и развитие на пространствената ориентация.

    puls.bg

    «  Обратно към всички текстове


  • АНКЕТА
  • НА АРЕНАТА



  • всички интервюта  »