Всяко отклонение, възникнало в рамките на 1 месец след имунизацията и довело до нуждата от спешна помощ, хоспитализация, инвалидизиране или е причина за смъртен изход се смята за тежка реакция. Според обхвата на реакцията те се разделят на локални и системни.

Локалните се състоят в болка, подуване и зачервяване в мястото на инжектиране и се очакват в 10% от ваксинираните.

Като системни реакции се определят високата температура, главоболие, липса на апетит. При живите ваксини – например срещу морбили-паротит-рубеола или след поставяне на ваксина за жълта треска тези системни реакции произтичат от т. нар. ваксинална вирусна инфекция и са значително по-леки от тези, причинени от дивия вирус.

Повечето от системните реакции не продължават дълго – такива могат да бъдат хипотонична реакция, тромбоцитопения. Така също и анафилактичният шок, който макар и животозастрашаващ при адекватно лечение е без остатъчни ефекти. Затова се изисква и след поставяне на ваксина, пациентът да остане под наблюдение в рамките на поне 15 минути, в които евентуална алергична реакция да бъде овладяна своевременно.

Не трябва да се изключва и т. нар. коинцидентност. Тя се състои в съвпадение на симптоми на например инфекциозно заболяване, което се изявява паралелно с поставяне на ваксината. Тъй като инкубационният период е с различна продължителност и не е изключено съвпадение на проява на симптомите.

Алергичната реакция след ваксина се характеризира с няколко от следните признаци – кожни прояви, задух, както и оток на лицето или генерализиран по цялото тяло. Острата реакция на свръхчувствително е налице до 2 часа след имунизация и се характеризира с някой или комплекс от следните симптоми – остро настъпващ задух, ларингоспазъм, заедно с кожни прояви – обрив и/или оток.

При анафилактичния шок е налице промяна в съзнанието, спадане на кръвното налягане, студени крайници, засилено изпотяване, оток на ларинкса до респираторен дистрес.

Засягането на стави също е сравнително чест симптом – изразява се в продължителна или преходна болка, най-често в малките стави.

При новородените и малките деца са възможни реакции изразяващи се в неутешим плач, съпроводен от високи изписквания, с продължителност най-малко 3 часа.

След ваксина срещу паротит, по-известен като заушка, е възможно подуване на паротитната жлеза, който оток преминава в рамките на няколко дни.

Изключително рядко като изява, но срещащо се е т. нар. токсичен-шок синдром след ваксинация. Изразява се с внезапна поява (до няколко часа след ваксина) на висока температура, повръщане и водниста диария, като често води до летален изход в следващите 24-48 часа.

Остеомиелитът е също рядко регистрираща се нежелана реакция, която е наблюдавана обикновено след поставяне на БЦЖ – ваксина срещу туберкулоза. Този тип реакция може да се наблюдава до 8 -16 месеца след имунизация. Но е от значение и провеждането на микробиологично изследване, тъй като причината може да бъде бакетриална инфекция, а не постваксинална реакция.

Като дисеминиран БЦЖ-ит се регистрира инфекция, развиваща се 1 до 12 месеца след имунизация срещу туберкулоза и потвърдена посредством изолация на ваксинален БЦЖ щам. Симптомите се изразяват във висока или екстремно висока температура – отговаря на диапазона от 38 до над 40 градуса.

puls.bg