Вторник, 19 Март 2024
  • Арена Радио
  • Новини
  • НА АРЕНАТА
  • Програмата
    Online radio Arena
    Изтегли Winamp


  • Главно меню
  • Онлайн TV (Начало)
    За нас
    Нашите продукти
    Контакти
    Да правим филм в Русе
    Арт
    Реклама
    Връзки
    Приятели

    всички новини  »
    Изпрати своята новина  »
    RSS новини
    09.09.2019  » Основни принципи на здравословното хранене


    Здравословното хранене заема значимо място сред факторите, обуславящи човешкото здраве. Приема се, че от стила на живот, то заедно с оптималната двигателна активност са определящи за доброто здраве. Като здравословно маркираме това хранене, което е адекватно на метаболитните потребности на организма, осигурява добро здраве и активно дълголетие. Като негови основни принципи се определят балансираният прием на хранителни вещества, диетата трябва да осигурява оптимално разнообразие от храни и енергийна адекватност и да включва минимум 3 пъти прием на храна за денонощие.

    Оценка на енергийната адекватност. Енергийните потребности за мъже у нас варират от 2580 до 3270 ккал/ден, а при жените те са от 1990 до 2520 ккал/ден според степента на физическата активност – лека, умерена или висока. Във връзка с изразената тенденция към намалена двигателна активност при повечето хора, съвременните автори препоръчват редукция на енергийния прием, за постигане на енергийно равновесие в зряла възраст.

    Препоръки за баланс на основните макронутриенти. Разглеждайки принципа за балансирано хранене, се акцентира главно върху оптималните съотношения на основните макронутриенти. В този аспект в основата на балансираното хранене стои точно определяне на дневните белтъчни потребности. Понастоящем съществуват два подхода при тяхното нормиране: на базата на кг/телесна маса или като енергиен процент от общите калории, внасяни с храната.

    Повечето съвременни автори приемат, че референтните долни граници за дневен белтъчен внос при лица под 18 години трябва да бъде 0,80 г белтък на кг/телесна маса. Ако този подход се приеме за нормиране, той трябва да бъде диференциран според степента на физическа активност.

    В този аспект коректно е белтъчните потребности да бъдат маркирани като:

    • Ниска физическа активност – 0,8-1,0 г/кг/ден;
    • Умерена физическа активност – 1,0-1,2 г/кг/ден;
    • Висока физическа активност – 1,2-1,4 г/кг/ден.

    Съгласно експертите от СЗО белтъците трябва да осигуряват 10-15% от енергията на храната. По настоящем това становище се поддържа от повечето нутриционисти.

    Според експерти от СЗО, оптималният баланс на основните макронутриенти, в ежедневно приеманата храна трябва да бъде както следва:

    • Белтък – 10-15%;
    • Мазнини – 15-30% (наситени мастни киселини до 10%, полиненаситени мастни киселини 6-10%, трансмастни киселини, не повече от 1%, холестерол до 300 мг;
    • Въглехдидрати – 50-65% (добавена захар – до 10%).

    Оптимален баланс на хранителните продукти. Понастоящем няма единно становище относно оптималния дневен продуктов набор за хората от различни популационни групи. И до днес все още популярна и възприета е американската хранителна пирамида, която е опит да се подредят храните според тяхната важност и биологична стойност. В основата на тази пирамида се поставят най-значимите храни, а към върха й се подреждат продуктите с по-малка физиологична стойност.

    Впоследствие се появиха и различни варианти от хранителната пирамида, но почти при всички от тях в основата ѝ неизменно се поставяха зърнените храни – хлябът, оризът и тестените изделия. Над тях се подреждат зеленчуците и плодовете, а върху тях са животинските продукти – мляко, месо, риба, яйца и техните изделия. В някои от вариантите на хранителната пирамида под върха се включват и варивата и ядките, а обикновено на върха на пирамидата са мазнините и добавена захар.

    Този начин на подреждане на продуктите според тяхното значение за здравословното хранене е неприложим за всички популационни групи от населението, смятат някои автори. Енергийните и нутриентни потребности са различни при всяка популационна група. Освен това във връзка с намалената двигателна активност, препоръките за преимуществена консумация на изделията от зърнени продукти, които са с висока енергийност, вече не са актуални.

    Счита се, че хранителната пирамида е редно да дава превес на, храните които са богат източник на есенциални хранителни вещества, които са с по-малка енергийна стойност (особено при хора, със заседнал начин на живот и ограничена физическа активност. В този аспект храните биха могли да се разделят в три основни категории според тяхната биологична стойност.

    puls.bg

    «  Обратно към всички текстове


  • АНКЕТА
  • НА АРЕНАТА



  • всички интервюта  »