Емоционално хранене е термин, с който боравим отскоро, но е познато като феномен сред мнозина. Когато сме тъжни, сме много по-склонни да направим лош избор на храни, които да консумираме, например да предпочетем бисквита пред резен краставица. Това потвърдиха изследователи от Университета на Тексас и Университета на Мичиган.

Негативни емоции като тъга, гняв, скука, предразполагат индивидуалния избор за хапване на нездравословен бургер пред купичка плодове, добавят изследователите. Естествено, че „негативното емоционално хранене“ е свързано и с повече здравословни проблеми и депресия, е документирано в по-старо проучване. Излишно е да споменаваме и че наднорменото тегло и депресията са едни от най-често срещаните състояния при човека от индустриално развитите страни, включително и в България.

Новото изследване се съсредоточава върху хранителното поведение при децата, при които процентът на наднормено тегло през последните едно – две десетилетия е застрашително висок и които също са подвластни на емоционалното хранене, като погрешен модел наблюдаван от възрастните. 

Изследователите са проследили реакциите на 91 деца на възраст между 4 ½ и 9 години, които е трябвало да изберат предпочитана храна след гледане на анимационен епизод, чието съдържание будило тъга, радост или било неутрално. 

Неизненадващо, емоционално обременените деца посягали към шоколадов бонбон или крекери. Със сигурност, в групата на децата, изгледали тъжния видеоклип били изядени повече бонбони, отколкото останалите две. Най-много крекери били хапнати от децата, изгледали неутрален епизод, след това от „веселата“ група и най-малко от „тъжните“ деца. 

Какво направило впечатление още на изследователите – по-големите деца от „тъжната“ група хапвали далеч повече шоколад от по-малките деца в другите групи. 

Това си има своето обяснение. Според тях малките деца много по-точно контролират храненето си според нуждите на организма. Когато се подаде на едно малко дете една купа крекери, много по-вероятно е то да я отхвърли, защото не е гладно или да хапне само толкова, колкото се чувства гладно, за разлика от по-големите деца, които независимо от степента си на глад или засищане биха изяли цялото предложено им количество.

„Емоционалното хранене“ не ни е заложено. Обикновено храненето при децата до година и половина е по-стриктно съблюдавано от родителите според препоръките на педиатрите и гайдлайните за съобразено количество, видове храна и пр. критерии.

Възрастта между 3 и 5 години се оказва критичен период за формирането на траен хранителен модел. Тогава започва социализирането на децата и възприемането на модели на поведение от околните, най-близките. Именно в този период се случва детето да види, че посягаме към шоколада, когато сме разстроени или към пържените картофки за наслада, за да започне да започне да имитира това поведение и към 7 да се окаже с придобити вредни хранителни навици.

Бъдете почитател на съзнателно хранене пред детето. Вие сте най-добрия пример за храненето му, за грижа за тялото и здравето.

puls.bg