На 6 август Българската православна църква отбелязва един от
най-светлите си празници – Преображение Господне. Началото на празника е
в първите векове на християнството и е свързано с едно от най-важните
евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред
трима от най-близките си ученици.
Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и страдания
– според тях това било несъвместимо с величието и славата му. Но той им
говорил често за страданията, които го очакват, за смъртта и
Възкресението си.
За да укрепи вярата на учениците си, Иисус Христос решил да покаже на
трима от апостолите истинната си небесна слава.
Заедно с Петър, Иаков и
Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и
започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя
Учител напълно преобразен. Лицето му светело като слънце, а дрехите му
блестели като светлина.
За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с
промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на
християнската църковна година.
На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя
специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название
"Начатки овощей", а в Българската православна църква – "Освещаване на
гроздето". Защото ако в северните православни земи в началото на август
има само ябълки, то в българските по-южни земи вече е откъсната първата
чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника
Преображение Господне.
Днес по стара традиция се
освещава и благославя ново грозде, както и различни плодове.
Според народните представи Преображение бележи пределното време на
прехода към есента. Слънцето се обръща с гръб към лятото и с лице към
зимата. Денят намалява, змиите и гущерите се скриват по дупките си,
лястовиците започват да се събират за своето пътешествие на юг.
На много места у нас майките карали децата си да гледат нощното небе, за
да не пропуснат мига и да се помолят за здраве и богатство. Учели
по-младите, че това е време за равносметка и вътрешно преобразяване –
преди да се смени сезонът и природата да поеме към зимното затишие.
|
