На 25 ноември Българската православна църква
отдава почит на Свети Климент Охридски. Той е средновековен учен и
първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Православната
църква го тачи като един от светите Седмочисленици.
Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи свети
свети Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе
си от своята родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е
родил в Солун или някъде в неговите околности.
Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в
свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий,
архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило из
Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои
събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално
била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език.
Благоверният цар Борис–Михаил изпратил Климент в югозападната половина
на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни
градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между
новопокръстените българи като учител и свещеник.
На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за "пръв епископ на
българския език". Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години
(886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ.
Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал
книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които
сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения
български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал
много чудеса. Като си приготвил предварително гроб в основания от него
манастир "Св. Пантелеймон", Свети Климент починал на 27 юли 916 г.
На 25 ноември Софийският университет "Св. Климент Охридски" отбелязва и
своя патронен празник с академично тържество. Най-старото висше учебно
заведение празнува 133 години.
АРЕНА