Сватбата е копнеж. Копнеж за истинско
тържество на духа. Сватбата изтрива
целия мрак и подчертава най-светлите
кътчета в душата. Но понякога дори една
сватба не е в състояние да скрие човешката
дребнавост, злобата, завистта и
високомерието. Какво точно ще се случи
по време на една балканска сватба ще
покажат артистите от ДТ „Сава Огнянов“
премиерно на 24 февруари, от 19 часа в
Голямата зала на Доходното здание.
Пиесата е написана в съавторство на
Ивайло Ненов и Ваня Георгиева, и е
вдъхновена от Б. Брехт. Режисьор е Ивайло
Ненов. Сценографията е на Теодор Киряков,
музиката на Пламен Мирчев – Мирона, а
хореографията на Александър Манджуков.
Участват: Христо Пъдев - гост, Венцислав
Петков, Ивайло Спасимиров, Йовко Кънев,
Кристиана Ценкова, Любомир Кънев, Мариана
Крумова, Тони Тончева, Кадри Хабил.
На теория
във всяка сватба нещо може да се обърка.
Но с най-голяма доза сигурност подобен
сценарий би предложила една балканска
сватба, разкрива Ивайло Ненов. „Балканска
сватба“ е спектакъл на контрастите, на
опита за излитане със закърнели криле
и опустошаващото приземяване, допълва
той.
Общата
картина, създадена от екипа, е ярка,
символна, наситена с метафори. Всеки
абсурден детайл, всеки изкривен и
хиперболизиран образ допринасят за
разгръщането на цялостните логика и
послания в текста. Амбалажната хартия
с надпис „Чупливо“, в която е „завито“
сватбеното тържество, неистово го пази
от проникване на всякакви нормализиращи
нравите въздействия, коментира режисьорът.
На сцената
всички играят по чехли. Ивайло Ненов
обяснява тяхното присъствие така.
„Пазарските чехли са само намигване
за товара, който ни държи като заложници
на миналото. Вариациите на химна на
Европа само загатват лицемерието, с
което се възхищаваме на западния свят.
Разшифроването на останалите средства
– дребните подмятания, жестове и алюзии,
е упражнение, предвидено за зрителя.
Защото преводът на закодираните в
спектакъла послания е многопластов.
Той е едно необходимо емоционално и
интелектуално занимание.
Ивайло Ненов
завършва театрална режисура в НАТФИЗ
„Кръстю Сарафов“. Специализира в UNATC,
Букурещ. Носител е на Националната
награда за млад театрален режисьор
„Слави Шкаров“ (2019) и „Златен Кукерикон“
(2020) за спектакъла си „Три сватби и едно
възкресение“. Театърът, който прави е
модерен, динамичен, ярък и говорещ на
езика на своите съвременници. Занимават
го сюжети, които осветляват проблемите
и предизвикателствата на нашето време.
АРЕНА
|
