10 неизвестни до сега документа представят историята около учредяването на Инициативния комитет за построяването на паметник на Стефан Караджа в Русе. Всеки от тях е подробно описан в наскоро излязлата от печат книга „Стефан Караджа Паметникът в Русе – нови документи“, чиито автори са Мартин Календжиев и Румен Кузов.

Сред множеството интереси факти е, че чрез двете вносни бележки в русенския клон на БНБ са внесени общо 1104 лв. и 75 ст. (злато), което за онова време е било доста сериозна сума. Например тогава средната годишна учителска заплата е била около 1000 лв., а една охранена кокошка се е продавала максимум за лев.

Не по-малко вълнуващо е, че учредителното събрание е планирано да се проведе на 5 август 1909 година или 4 дни преди паметните за Русе дати 9 – 11 август, когато се открива Опълченският паметник, по-известен в днешно време като Паметника на Свободата. В този период и много студенти са се завърнали в родното си място, а други са били във ваканция. На заседанието се взема решение за провеждането на градинско увеселение за подкрепа на софийския студентски клуб. Решаващо обаче се оказва следващото събрание, което е няколко дни по-късно. На него присъстват и 23-ма студенти, а ключов момент е, че решението от предходната среща вече е конкретизирано и е постигнато единодушие, че събраните средства от празненството трябва да бъдат използвани за построяването на паметник на видния български революционер.

Особено внимание в книгата намират още темите, свързани с живота и делото на воеводата, както и с изграждането на паметника от 1968 година. Направено е и кратко интервю със скулптора Георги Радулов. Специално място в изданието намира и пълният списък на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, както и част от изложбата на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ „Памет за героите“.

Паметникът, който познаваме днес, е открит на 11 август 1968 година, но през годините преди това редовно е почитана паметта на Стефан Караджа. Има сведения за това, че през 1915 година се е състояло парад-шствие в града, както и че многократно са били организирани поклонения на гроба му. Необходимите средства за построяването на паметника са осигурени през 1967 година от Градския народен съвет. Тогава се взема и окончателното решение за неговото построяване, а темата за събраната сума от 1104 лв. и 75 ст. (злато) и това какво се случва с нея остава за бъдещите изследователи.

За родолюбивата инициатива двамата автори получиха поздравителни адреси от името на областния управител Галин Григоров. „Бъдете все така патриоти и достойни хора! Съхранявайте и предавайте пламъка на несломимия български дух!“, това се казва в споменатия поздравителен адрес.

Книгата е в тираж от 120 бройки и се разпространява безплатно. Това е станало реалност благодарение на възможността тя да бъде издадена по проект „Паметникът на Стефан Караджа в Русе“ по програма „Култура“ на Община Русе, направление „Малки творчески проекти в областта на изкуствата и културата“. Неин редактор е преподавателят от Русенския университет заслужил доц. Живодар Душков, а рецензенти са директорът на Регионалния исторически музей проф. д-р Николай Ненов и председателят на Съюза на свободните писатели в Русе Йордан Василев. Партньори на инициативата са още Държавна агенция „Архиви“ – Русе, както и Регионалната библиотека „Любен Каравелов“. Голяма е и заслугата на ръководителя на проекта проф. д.н. Антоанета Момчилова от РУ „Ангел Кънчев“, която е потомка на рода Момчилови, от който е четникът Димитър Момчилов, участвал в четата на Стефан Караджа.

Проектът е реализиран от Народно читалище „Стефан Караджа 2018“ – Русе, което и макар едва на две години се старае да участва активно в културния живот на русенци.

АРЕНА