Българската православна църква днес почита паметта на свети пророк Илия, смятан за най-големия библейски пророк и предвестник на истинната вяра. Църковният празник е популярен като Илинден.

Той е живял по времето на израилския цар Ахав и жена му Иезавел, които се кланяли на идоли и живеели нечестиво. Житието му разказва, че бащата на Илия имал за сина си странно видение - видял, че благообразни мъже беседват с детето, повиват го с огън и го кърмят с огнен пламък. Разтревожен, той разказал за видението на свещениците, а един от тях му отвърнал: "Не бой се от видението! На детето ще почива Божията благодат; словото му ще бъде като огън, силно и действено; животът му - угоден Богу; и ще съди той Израиля с меч и огън."

Според житието му пророкът извършил множество чудеса, с които обръщал хората към вярата в Бога. Името Илия значи "Крепост Господня". След смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - Свети Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня.

Във фолклора: покровител на гръмотевиците

Образът на пророка е централен и за българския фолклор. Според народните вярвания при подялбата на света на св. Илия се паднали "летните гръмотевици, летните трескавици". Затова той е господар на летните небесни стихии и градушката. Наричат го Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел. Свети Илия е силен, властен и сръдлив, затова сестра му никога не му казва кога е неговият празник - ако знае, би сторил чудеса на този ден.

Народното поверие гласи, че на Илинден морето взима най-много жертви. Вярването е останало от времето, когато празникът се е отбелязвал по стар стил - на 2 август.

На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Илинден е празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.

АРЕНА