С дълбока скръб семейството на Игнат „Иги“
Канев обяви неговата кончина на 12 юли, на 93-годишна възраст. Роденият в
България лидер в сферата на строителството
на недвижими имоти, чийто филантропски и граждански принос му спечелиха
най-високите отличия на страната му, издъхна в покой от възрастта си в дома си,
заобиколен от най-близките си.
Той ще липсва много на съпругата си Димитрина
(Диди), най-добър приятел, която бе любовта на живота му, на децата му - Ана-Мария
(Майкъл) и Кристина (Жан), както и на внучките - Игнатия и Емануел, на дъщеря
му Хайди, на техните деца Джесика (Марко) и Катарина, както и на тримата му правнуци.
Опечалени са и брат му Симеон, заедно с много племенници, всички те живеещи в
България.
Житейската история на Иги е изключителна, но
по същество това е една характерна история за успех на канадски имигрант. Роден
през 1926 г. в земеделското село Горно Абланово в Североизточна България, като
средния син от общо седем деца, той е изпратен в Австрия на 14 години, за да
работи в градина за зеленчуковия пазар и за да издържа семейството си по време
на Втората световна война, когато България е политически съюзена с Германия.
През тези десет
години в Австрия (тогава Германия), въпреки че издържа семейството си, той
успява да започне свой собствен бизнес в областта на пазарното градинарство.
Заминава за Канада през 1951 г., след като научава че българският
комунистически режим връща в родината изселниците. Неспособен да напусне
Австрия с постъпленията от продажбите от бизнеса си, той го продава на
българското антикомунистическо правителство в изгнание, очаквайки плащане при
пристигането си в Канада. Вместо това, обстоятелствата го принуждават да
започне живота си без пукната пара.
Той се издържа като
мие коли, чинии и подове, докато живее в един гараж през първите няколко месеца
след пристигането си в Канада. Скоро намира строителна работа в района на Лейквю,
Мисисага, при корпорацията „Шип“.
Въпреки че му липсва
официално образование и умения по английски език, той с умиление разказва
по-късно че нито едно от двете не е необходимо за боравене с метла или вдигане на
65-кг строителни елементи (което е подвиг за мъж с тегло 60 килограма и височина
по-малко от 170 см).
Иги е изключително
трудолюбив и в резултат на това, в рамките на една година от пристигането си в
Канада, успява да спести достатъчно пари, за да напусне работата си, да купи
парцел и да построи първата си къща. Той основава Канев Кънстракшън ( Kaneff
Construction) през 1956 г., възползвайки се от следвоенния бум на крайградските
жилищни сгради, по-късно бизнеса му се разраства в сферата на високоетажното
строителство на кули и в крайна сметка в разработването на търговски имоти.
Счита се че той е
човека който е оформил облика на централните зони на Мисисага ( Mississauga ) и
Брамптън ( Brampton ) чрез характерните си емблематични високи бели кули,
построени с светкавична скорост през 70-те и 80-те години. Името му е широко
признато в голф индустрията за това че успява да повиши стандарта на публично
достъпния голф през 90-те години с откриването на Голф клуб & Конферентен център
Лайънхед ( Lionhead Golf Club & Confrence Center).
Приносът на Иги
Канеф за разработването на недвижими имоти е съпоставим само с мащаба на огромните
му филантропски дела. Дарението му в размер на 2000 $ за бъдещата болница в Мисисага
( Mississauga ) през 1955 г., най-голямото от частно лице по онова време, дава
искрата за неговата истинска и постоянна филантропска ангажираност в
продължение на 65 години. Лично, а впоследствие и чрез Благотворителната организация
Игнат Канев ( I. Kaneff Charitable Organization ) основана от съпругата му през 1986 по повод на
неговия 60-ти рожден ден, той и семейството му даряват това което в днешни дни
би се равнявало на десетки милиони на различни образователни, граждански, спортни
и здравни организации. Поради обстоятелството, че не е успял да получи високо образование
по причини извън него, той силно се привързва към университетите, както и към
организациите, подпомагащи интелигентни хора с финансови затруднения, от които
най-изявената е Къмюнити Ливинг.
Университетът в
Торонто, Йоркския университет, Юридическия университет в Осгуд Хол и Русенския
университет в България са някои от безбройните организации подпомогнати от него.
Като признание за многобройните си бизнес постижения и филантропски принос, той
е награден с Ордена на Канада и Ордена на Онтарио. Получил е три степени доктор
по право (от Университета в Торонто, Йоркския университет и Русенския
университет в България) и почетна степен от Колежа Шеридан, Мисисага.
Иги е и дарител на
университетската многопрофилна болница в Русе, която носи и неговото име.
Измежду многото
други награди, той е обявен за бизнесмен на годината за Мисисага и Брамптън,
гражданин на годината на Мисисага и е получил много други отличия в Канада и
България, включително диамантения юбилеен медал на кралица Елизабет II, медал Канада
125, наградата за житейски постижения на Федерацията на доставчиците на жилища
под наем на Онтарио, и орден Стара планина - най-високото гражданско отличие на
България.
Едно от специалните
му качества беше способността на Иги да вдъхновява, подкрепя, подтиква и
насърчава хората около него да достигат по-високо и да постигат повече. Искрено
се интересуваше от житейския път на хората, предвид че бе самоук, изучаващ цял
живот историята и геополитиката.
Той беше изключително
любознателен, запален голфър, вечен оптимист, който ценеше усърдната работа,
почтеността и подпомагането на търсещите подкрепа по пътя си. Той беше много
горд с това че е канадец, набожен човек, силно обичащ България и дълбоко
отдаден семеен човек.
Вместо цветя, желаещите
могат да се направят дарения на Трилиъм Хелт Партнърз (Trillium Health Parters
– бившата Болница Мисисага), където Иги
направи първото си значимо благотворително дарение. Иги ще бъде погребан в
частна погребална церемония на гробището Глен Оукс.
Поклонението ще се извърши
в сряда на 15 юли и четвъртък на 16 юли от 16:00 до 21:00 ч. в Голф игрище
& Конферентен център Лайънхед в Брамптън.
Димитрина
Канев,
Кристина- Мария Канев,
Анна- Мария
Канев
|