Четвъртък, 28 Март 2024
  • Арена Радио
  • Новини
  • Новини
  • Програмата
    Online radio Arena
    Изтегли Winamp


  • Главно меню
  • Онлайн TV (Начало)
    За нас
    Нашите продукти
    Контакти
    Да правим филм в Русе
    Арт
    Реклама
    Връзки
    Приятели

    всички новини  »
    Изпрати своята новина  »
    RSS новини
    01.05.2020  » Етнографи изследват вещите от дребнобуржоазна къща


    Етнографи от Русенския музей изследват вещи на повече от век от дарена на културната институция дребнобуржоазна къща, намираща се в широкия център на крайдунавския град, съобщи за БТА директорът на музея проф. Николай Ненов. По думите му сградата не е в добро състояние, но интересът е научен, защото у нас няма изследване, което да показва какво съдържа вещният мир на една дребно-буржоазна къща. Тя била дарена преди три години от собственика й Ангел Панов.

    Етнографът на Русенския исторически музей Искра Тодорова обясни, че Ангел Панов е наследник на Янко Панов - русенски търговец, който е бил представител на германските фирми "Саламандър" и "Хермес". Имал е галантериен магазин.


    "Когато получаваме дарения, обикновено са единични предмети. Тук интересното е, че виждаме цяла една къща с всичката й покъщнина - събирани предмети от три-четири поколения. Това всъщност е много представително за живота на едно семейство от средната класа от края на 19 век до средата на 20 век", обяснява Тодорова.

    Предметите са от различни години. Има такива, които са от началото на 20 век, а също и от 50-те и 60-те години. Има много мебели, дрехи, както и обувки "Саламандър".


    "В момента сме се концентрирали върху предметите, свързани с темата "Храна и хранене". Сред тях има сервизи за ликьор, фруктиери, вази, много красиви прибори за хранене с монограм, гравиран на тях - вилици, лъжици, ножове. Има много съдове от различен материал - стъкло, кристал, керамика, дърво. Сред тях са и красиви чаши с гравировки. Семейството е можело да си позволи да си купува вносни стоки", обяснява Тодорова. Един от предметите й направил по-голямо впечатление.

    "Намерих нещо от слонова кост, като все още не можем да го разпознаем какво е - отваря се като щипка, от двете страни има маркировка с цифри, но какво означава и за какво се използва - тепърва ще разберем", обясни Тодорова.

    Решението на собственика да дари къщата на музея

    Проф. Ненов коментира и как собственикът е решил да дари къщата си на музея. Директорът на културната институция обяснява, че взаимоотношенията на музейните специалисти с Ангел Панов били от дълги години.


    "Имаме в случая дарител, който няма други наследници. Ние се познаваме много отдавна със семейството. Знаем, че когато мъжът и жената са се оженили, отишли на сватбено пътешествие във Виена. И там са си поръчали порцелана, стъклото, среброто и то след това е дошло обратно с тях в Русе. Основна част от тези вещи те ползват цял живот. Ако сложим един телевизор и едно радио "ВЕФ", както и още някои други електрически уреди от по-ново време, те ще се окажат горе-долу единствените предмети в тази къща, които са съвременни", обясни Ненов.
    Той показва стар часовник, който е предизвикал интереса му."Изненада ме. Това е симбиоза между ръчен и джобен часовник. Някой шивач на кожа ушил калъф и каишките, за да може джобният часовник да се превърне в ръчен. Ръчните часовници като цяло се появяват в началото на 20 век. Редки са докъм Първата световна война. Наричат се шофьорски часовници, за да може шофьорът, докато кара, да поглежда лесно колко е часът. Чак след Втората световна война придобиват широко разпространение", обяснява Ненов.


    Сред вещите има кана "Саргюмин" и чашка за промивка на очи

    Впечатление прави и размерът на приборите за хранене, които са по-големи от сегашните, но Ненов казва, че по онова време стандартът бил такъв. Сред вещите има още кана от началото на 20 век - производство на известната фирма за керамика "Саргюмин", цигаретници, луличка, както и стъклена чашка за промивка на очи.

    Искра Тодорова обяснява, че предметите ще бъдат вписани в изложби, когато процедурите по закон минат и те вече са собственост на Русенския музей, получили са "марката" културна ценност. По думите й процесът по описване и изследване е бавен, а вещите са многобройни.

    "Всяко нещо ти минава през ръцете поне три пъти, за да бъде снимано и оразмерено. Поставя му се специфичен номер, който след инвентирането показва към кой отдел принадлежи, коя е бройката. Когато някой от предметите ни потрябва за изложба, чрез вписаните в инвентарната книга описания се ориентираме дали ни върши работа за съответната цел", обяснява етнографът.

    "Можем да кажем, че сме в началото. Тепърва ще ни изненадва още съдържанието на тази къща", казва директорът на Русенския музей проф. Николай Ненов.

    БТА

    «  Обратно към новините



  • АНКЕТА
  • НА АРЕНАТА



  • всички интервюта  »