Православната църква почита днес Велика събота –
последния ден от Страстната седмица, предшестваща Великден. На този ден се
отбелязва погребението на Иисус Христос, извършено от Йосиф и Никодим,
оплакването му от майка му света Богородица и от жените, носещи миро, както и
слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада.
Когато Христос издъхнал като човек, тялото му било
положено в гроб. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там
души. На третия ден душата и тялото отново се съединили и тялото възкръснало от
мъртвите. На Велика събота над гроба на Иисус Христос в храма „Възкресение
Христово“ в Йерусалим от небето се спуска Благодатният огън. Православните
християни вярват, че това е чудо, което се случва всяка година в деня преди
Великден. Синя светлина се появява в гробницата на Христос обикновено от
мраморната плоча, покриваща мястото, върху което се смята, че е било положено
тялото му за погребение. Вярва се, че в първите минути след запалването си този
огън има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря.
Велика събота e „най-благословения седми ден“, с който
приключва Страстната седмица. Това е най-дългата седмица в годината,когато
постът е най-строг. Тази седмица се свързва със страданията Господни. На Велика
събота се служи утреня, която започва привечер на предния ден – Велики петък. Храмът се
осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба на
Иисус Христос. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, заедно с богомолците обикалят около храма със запалени свещи Тази тържествена процесия
свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена, че живота
и светлината са победили смъртта и мрака. На Велика Събота започва и
празничната подредбата на храма. От траурни и в тъмни окраски илитоните и централната
завеса се заменят с бели такива с празнично везмо.
Различно е и облеклото на йереите, които сменят своите
тъмни одежди с тържествени. Тези промени стилизирано показват триумфа на
Христос над тъмните сили и грехопадението. Вечерта преди Възкресение храмът
символизира гроба, в които било положено тялото на Спасителя. Вратите са
затворени, а подготовката за възкресното богослужение започва отвън, където
йерейте изпълняват последните молитви. Миряни и богомолци се събират пред храма
в очакване на Великото тайнство – Възкресение Всеки държи в ръката си свещ, с
която да отнесе светлината на Словото Божие в дома си. На Великата Събота се
четат 15 паремии или пророчествата за Христа, някои, от които самият Иисус
Христос е говорил на учениците си. Службата на Велика Събота принадлежи вече
към Пасхалната неделя.
На Велика Събота християнските православни семейства
полагат последни усилия за посрещането най-големия празник Възкресение
Христово. Тогава обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове и
козунаци. Разрешено боядисването на яйца. Тогава се принася в символична жертва
и пасхалното агне. По правило първото боядисано яйце се оставя за Богородица.
Вярва се, че то има чудодейна, лечебна сила. В някои краища на страната ни дори
се пазели черупките от първото яйце, които били добавяни към тестото при
приготвянето на ритуални хлябове за други празници през годината както и
служели за лек при болести. На други места пък първото яйце задължително се
пази до иконата през цялата година, а вечерта преди Възкресение се заравя в
земята за плодородие и благоденствие в дома. АРЕНА
|