|
Излезе том ХХI на Известията на Русенския музей. Под
заглавие „Началата на българската Модерност. Революционни идеи и всекидневни
практики“ той събира трудовете от научната конференция, която се проведе на
26-27 октомври 2016 година. Тя бе по повод 150 г. от откриването на
железопътната линия Русе – Варна, 150 г. от организирането на Тайния Български
Централен Комитет в Букурещ, 150 г. от създаването на читалище „Зора“ в Русе,
150 г. от първото театрално представление в Русе и рождението на
естествоизпитателя Васил Ковачев; по повод 145 г. от създаването на Русенския
революционен комитет; както и по повод 140 години от Априлското въстание.
Конференцията обедини теми, които са обвързани с
отбелязаните годишнини, а настоящият сборник представя Новата история на
България, която е обвързана с емблемите на Модерността.
Няма как да преразкажем всички статии, но ще отбележим
няколко от тях, обединени от общи теми. Важен е приносът към присъствието на
жените в публичната сфера, тема по която работят проф. Красимира Даскалова и
доц. Ана Лулева, героичното време за българското общество рефлектира върху
церемониалните употреби и възпоменанията на героите публично и в музеи – доц.
Николай Вуков, д-р Григор Хар. Григоров, Искрен Великов, а железницата като
символ на Модерността е отразена в текстовете на гл.ас. Бета Хараланова от
Шумен, Татяна Щерева от Варна, Недялка Тодорова от Димитровград и проф. Николай
Ненов. Тук гравитира и текста на Мариана Димитрова за русенското пристанище,
представено като част от модерната градска среда.
Премиерите на Модерността в Русе като символи на нова
България са обичана тема за множество от русенските историци, които и тук се
включват с нови детайли – например уточнената година за създаване на бирена
фабрика в Русе в текста на доц. Васил Дойков и д-р Мартин Дойков. АРЕНА
|
