Силно русенско присъствие по музеоложки
теми има в последния брой на списание
Български фолклор. Изданието на Института
по етнология и фолклористика с етнографски
музей в последните години има широка
антропологическа насоченост, поради
което публикува изследвания, насочени
към музеите и общностите. Книга Трета
от 2019 г. е с тема „Местни наследства –
преосмисляне и трансформация“, тъй
като отразява част от проучванията по
проекта на ИЕФЕМ – БАН с музеите в Русе
и Сливен за културните ресурси и
валоризирането на местните наследства.
Русенските автори са Искрен Великов,
Силвия Трифонова-Костадинова и Николай
Ненов. Искрен Великов представя
биографичните репрезентации на войводи
в редица музеи у нас, а фокусът е върху
Сливен и Русе. Най-важене елемент се
оказва наличието/ отсъствието на
мемориална къща на героя, който се
представя фрагментарно при отсъствието
на такъв специфичен музей.
Николай Ненов се спира на европейския
културен маршрут „Пътят на римските
императори и дунавския път на виното“,
който се оказва катализатор за промяна
в начините за представяне и споделяне
на местното наследство. Тук се визират
не само исторически възстановки и
римския пазар на Сексагинта Приста, но
и формите на музейно обучение,
дигитализацията, 3D сканиране
и принтиране и други начини за представяне
на културното наследство. Важността на
тези процеси са провокирали съставителя
доц. Валентина Ганева-Райчева да сложи
на корицата на списанието снимка от
процеса на дигитализация на артефакти
от Античността, които се случиха по
съвместния проект на Русенския университет
с музея.
Статията за „Предметите говорят“
визира споделените наследства и
съучастието на публиките в работата на
музея – тя е съавторска на Силвия
Трифонова-Костадинова и Николай Ненов.
В нея са проследени съвременни практики
във водещи европейски музеи за съучастие
в музейната дейност на различни аудитории,
както и дейността на русенския музей
по проекта за предмети с истории, които
са част от този нов модел за споделяне
на наследството. Принципите на музея
на съучастието използва предметно
ориентирана музеология и изгражда
диалогична среда, която за пръв път у
нас се реализира в залите на Русенския
музей.
Списанието представа и два проекта
на ИЕФЕМ – за културното наследство в
миграция и за агрокултурните трансформации
в условията на глобализация, изложбите
от които бяха представени пред русенска
публика през 2019 г. АРЕНА
|