Източник:
Getty Images/Guliver
Д нес, да кажем, че отиваме на кино е едно от най-нормалните и ежедневни неща. които могат да ни се случат.
Това е начин всички ние да се разтоварим от стреса, в който живеем,
да се видим с приятели, семейството, да обсъдим филма след прожекцията.
Представете си обаче свят, в който киното не съществува. Това звучи едновременно немислимо и страшно.
Да, но не и невъзможно. Само преди малко повече от век, човечеството не е познавало седмото изкуство.
Това обаче се променя с изобретяването на синематографа и пионерите, благодарение на които днес имаме киното - братя Люмиер.
За първи път
На 28 декември, 1895 година, в Гран кафе в Париж, има 30 посетители,
които са платили около франк, за да видят нещо, което до този момент не е
показвано на света.
Светлините се загасят. Пред всички се случва нещо невероятно - до
този момент заснетите кадри са само статични. Но не и тези, които
прожектират братята Люмиер.
За 45 секунди, всички наблюдават със затаен дъх кадър, в който работници, предимно жени, излизат от фабриката на Люмиер.
Зрителите са толкова изумени, че карат братята да прожектират филмчето отново и отново.
Именно "Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното
време", което днес по-скоро би било оприличено като документални кадри, е
първият филм, прожектиран в историята на света.
Журналистите, поканени на събитието не идват - имат по-важни задачи за деня.
Печалбата от тази прожекция е едва около 33 франка. Въпреки това
обаче, мълвата за "движещите се фотографии" започва със скоростта на
светлината да се разпространява из Париж.
Едва месец по-късно, пред парижкото кафене се вият опашки, за да зърнат това истинско чудо.
Един от следващите филми - "Пристигането на влака на гара Ла Сиота",
показва как локомотивът приближава гарата. Публиката буквално бяга
панически, защото мисли,ч е влакът е истински - и ще сгази
присъстващите.
Това е началото не само на седмото изкуство, но и на киното като бизнес и индустрия.
28 декември е обявен за Международен ден на киното.
vesti.bg
|