Д нес, да кажем, че отиваме на кино е едно от най-нормалните и ежедневни неща. които могат да ни се случат. 

Това е начин всички ние да се разтоварим от стреса, в който живеем, да се видим с приятели, семейството, да обсъдим филма след прожекцията.

Представете си обаче свят, в който киното не съществува. Това звучи едновременно немислимо и страшно. 

Да, но не и невъзможно. Само преди малко повече от век, човечеството не е познавало седмото изкуство. 

Това обаче се променя с изобретяването на синематографа и пионерите, благодарение на които днес имаме киното - братя Люмиер. 

За първи път

На 28 декември, 1895 година, в Гран кафе в Париж, има 30 посетители, които са платили около франк, за да видят нещо, което до този момент не е показвано на света. 

Светлините се загасят. Пред всички се случва нещо невероятно - до този момент заснетите кадри са  само статични. Но не и тези, които прожектират братята Люмиер. 

За 45 секунди, всички наблюдават със затаен дъх кадър, в който работници, предимно жени, излизат от фабриката на Люмиер. 

Зрителите са толкова изумени, че карат братята да прожектират филмчето отново и отново. 

Именно "Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време", което днес по-скоро би било оприличено като документални кадри, е първият филм, прожектиран в историята на света.

Журналистите, поканени на събитието не идват - имат по-важни задачи за деня. 

Печалбата от тази прожекция е едва около 33 франка. Въпреки това обаче, мълвата за "движещите се фотографии" започва със скоростта на светлината да се разпространява из Париж. 

Едва месец по-късно, пред парижкото кафене се вият опашки, за да зърнат това истинско чудо.

Един от следващите филми - "Пристигането на влака на гара Ла Сиота", показва как локомотивът приближава гарата. Публиката буквално бяга панически, защото мисли,ч е влакът е истински - и ще сгази присъстващите. 

Това е началото не само на седмото изкуство, но и на киното като бизнес и индустрия. 

28 декември е обявен за Международен ден на киното.

vesti.bg