На 25 декември празнуваме Рождество Христово – Коледа,
също позната като Божик или Божич. Това е един от най-големите църковни
празници в християнския свят. Празникът започва в първите часове на 25
декември. Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер. На него християните
честват рождението на Сина Божий Иисус Христос.
Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град
Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена
светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските
пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима
източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки
обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Православните християни честват Рождество Христово
наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е
най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в
България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския
календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския
календар).
В България е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание
от 28 март 1990 г. В предимно християнските страни Коледа е икономически
най-значимият празник в годината, а се отбелязва като светски празник и в много
страни с малко християнско население. Свързва се с размяна на подаръци в
семейството, както и с подаръци от Дядо Коледа и други митични персонажи.
Според повечето историци първото празнуване на Рождество
Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр. Наименованието Коледа идва от
римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата
"календе"). До IV век в Календара на православната църква няма
празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и
възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника
става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания.
Именно в дните
между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог
Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над
тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на
годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото
разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било
свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като "слънце
на правдата".
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност
още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на
земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица
от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова
елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици,
свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата,
истината).
Народната традиция е свързана с обичая коледуване.
Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от
Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи,
определя се водачът на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените
празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени
тояги". Времето за коледуване е строго определено от традицията - от
полунощ до изгрев-слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват
караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със
своите песни имат силата да ги прогонят. АРЕНА
|