Православната църква почита паметта на Св. св. Константин и
Елена. Константин е най-значимият император в историята на християнството, има
огромна роля за неговото каноническо утвърждаване и налагане. Църквата празнува
в негова чест и в чест на майка му Елена. Свети Константин и Елена се
изобразяват на иконите прави от двете страни на кръста разпятие, който държат,
с корони и скъпоценни камъни, с ореола на светците. На този ден се ходи в църкви и манастири, оставят се за здраве дарове на
иконите на Константин и Елена: кърпи, ризи, чорапи или животни -агне, теле и
пр. Ходи се на лековита вода (аязмо), мият се лицата за здраве и хубост. Момите
изнасят дара си и го изтупват. Така се вижда колко са работливи. На места
търговците празнуват Константин и Елена като свои покровители.
В Странджанско на този ден са играли нестинари. Първото
писмено описание за тях и за обичая прави П. Р. Славейков. Подробно са
изследвани и описани и от големия български фолклорист академик Арнаудов. Изпадналите
в транс нестинари, предимно жените, вещаят и предсказват времето, което идва,
дали се задават радостни и сити дни или болести, скъпотия и глад. Предсказват
за отделни лица, но и за цялото село. Загледани надалеч, сякаш в отвъдното,
нестинарите твърдят, че получават виденията си свише, не могат да си ги
обяснят, но всички им вярват.
АРЕНА
|