На среща, организирана от Българо-румънската
търговско-промишлена палата, реални
ползватели на река Дунав и представители
на публичните регулаторни органи
дискутираха как да се подобри
корабоплаването в българския участък
на реката. Това е трето събитие,
организирано по проекта ДАНТЕ –
подобряване на административните
процедури и процеси, свързани с транспорта
по река Дунав, като този път то беше
инициирано от бизнеса, който припознава
Палатата като надежден партньор при
обсъждане и решаване на проблеми.
Експертът към
Българо-румънска палата - Десислава
Пенчева представи синтезирани данни
за съществуващите административни
бариери и добри практики на национално
и транснационално ниво в пет тематични
области - гранична полиция, данъчни и
митнически служби; навигационни власти
(органи за контрол на трафика); пристанищни
администрации; администрации на реката
и речните канали и други органи на
властта.
Сред най-често
споменаваните административни бариери
са липсата на стандартизация и уеднаквени
регламенти дори на национално ниво;
големият брой документи и времето,
необходимо за тяхното попълване;
недостигът на персонал, който води до
дълго изчакване на плавателните съдове;
непрозрачни и непоследователни политики
за събиране на такси в дунавските
държави; неудобен работен график на
пристанищата и митниците, предизвикващ
забавяния на превозите; липсата на
общоприет работен език по протежение
на дунавските държави и др.
Разписаните
в доклада примерни процедури и процеси
могат да се разглеждат като модели за
стратегията и Плана за действие за
управление на Дунавския регион, които
в момента се изработват. Избраните
най-добри международни практики показват,
че сътрудничеството между държавите и
различните електронни решения могат
да минимизират административната
тежест, а дигитализацията има потенциал
да улесни и хармонизира процесите по
реката.
По време на събитието беше представен
и проектът ГРЕНДЕЛ, който има за цел да
подпомогне корабни оператори в Европа
да модернизират флота си. На континента
има около 10 хиляди плавателни съда за
вътрешно корабоплаване, които се движат
в държавите по Рейн, а други 3000 плават
по Дунав. Общият товарен капацитет на
дунавския флот възлиза на 2,4 милиона
това, а Румъния е страната с най-голям
дунавски флот – с 49,7% от броя на съдовете.
Сред алтернативите за модернизиране
на флота са: използването на нисковъглеродни
и алтернативни горива; намаляването на
емисиите на въздушни замърсители и на
цялостното енергийно потребление.
Проектът ДАНТЕ
– подобряване на административните
процедури и процеси, свързани с транспорта
по река Дунав е финансиран по Програма
за транснационално сътрудничество
„Дунав“ 2014-2020 г и се изпълнява от широк
консорциум с 16 основни и 12 асоциирани
стратегически партньори, сред които
Дунавската комисия, Министерството на
транспорта на Румъния, държавни
институции, асоциации на корабоплаватели,
пристанищни власти, спедитори и превозвачи
и неправителствени организации от 10
европейски държави.
АРЕНА
|