„Традицията за закичване с червено-белите конци е от началото на ХХ век, но масово навлиза в съвремието на българите след 1944 година“, коментира етнографът Искра Тодорова.

В периода на социализма българите спират да честват много от традиционните празници. Това обаче не важи за Първи март или Баба Марта. Макар голяма част от обредните действия да са отпаднали, размяната и носенето на мартеници не прекъсва.

Както много от народните празници, първомартенската обредност търпи промени. Във времето на социализма са продължени някои практики, наложени в периода между двете войни. Например изпращането на честитка. Картичката обикновено изобразява пролетен или романтичен сюжет, може да бъде ръчно рисувана или принтирана.

Към нея има мартеници от усукани бяла и червена нишка с пискюли, която в едни случаи е прикрепена към лицевата страна, а в други е нарисувана или е част от фотографска композиция. В края на 50-те години на ХХ век се добавят малки метални фигурки.

С времето се променя видът и материалите на мартениците. През 60-те години започват да се произвеждат пластмасови, с игла за закачане на дреха. Те стават изключително популярни и особено обичани от децата, които дори се състезават кой ще има най-много и най-интересни мартеници.

АРЕНА